Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Равело - един спомен

  13 Януари 2012 1429 видяна
(3 гласа)

Беше началото на май. Пътят до там се изкачва по планината, докато стигне до градчето. Поглеждайки надолу се виждат микроскопични признаци на цивилизация от малките градчета около Салерно.

Стигнах. Отново се оглеждам и виждам малки пръснати къщички по полегатите склонове и лимонени дръвчета навсякъде. Обръщам се и виждам централния площад на Равело.

Малко морско градче в провинция Салерно, регион Кампания, Южна Италия, Равело е разположен на северния бряг на Салернския залив, точно на Амалфийското крайбрежие. На 13 км от Салерно и на 50 км от Неапол. Населението на курортното градче е 2 482 жители към 1 април 2009 г., като през XIII век е наброявало цели 35 000 жители.

Градът е основан от римляните през V век. През IX век е бил част от република Амалфи. През 1996г. ЮНЕСКО обявява Равело заедно с цялото Амалфийско крайбрежие за част от световното културно наследство.

В Равело има шест църкви и отделно малка катедрала – Il Duomo di Ravello, построена през XI век. По-интересни туристически обекти обаче са Вила Руфоло (Villa Rufolo) , Вила Чимброне (Villa Cimbrone) и Вила Епис(ш)копио (Villa Episcopio).

Нещо екзотично, средиземноморскo, а дори и интимно се отkрива в малките и тесни улички на Равело. Сладостното ухание на Тиренско море придава усещане за друго време, друг свят. По пътя към Вила Чимброне (безспорно най-интересна от трите) погледът ми спираше любопитно върху фотографи и техните модели, покрай малките магазинчета за сувенири, където продаваха красиви порцеланови изделия и плочици, характерни за Амалфи. Малки хотели и романтични ресторантчета с нетолкова романтични цени предлагат своите кокетни услуги „с гледка към морето“ .

От 1904 г. Вила Чимброне става собственост на английският лорд Ернст Бекет, като днес е превърната в хотел, но нейната прекрасна градина остава отворена за посетители срещу входна такса. Петте евро, които ще дадете, определено си заслужават. През епохите градината и различните й явни и скрити кътчета са вдъхновявали творци като Джовани Бокачо, Вагнер, Бонавентура да Потенца и други.

Близо до самия вход, обгърната от дърво с красиви розово-червени цеветове, има малка беседна. Подминавайки я и продължавайки по главната алея, очите се обръщат наляво. Разбира се, сред приятното ухание на цветя и интересни храстчета се откроява най-прекрасната гледка на света. Стигаме до Терасата на безкрайността (La Terazza dell’Infinito). Бликащо очарование, с привкус на лека тъга и щастие, това изпитах, взирайки се в синевата на Тиренско море. Безкраен хоризонт, хармония и няколко сълзи. Напишете картичка до близък човек. Моята гласеше нещо подобно: „за спомен на една душа, която тогава е липсвала“ .

Истинско вдъхновение за поети, писатели, артисти или красива дестинация за презадоволени скептици.

Ето нещо, което е изписано на голяма плоча в градината на вилата, нещо, което ще омагьоса деня ви, отнасяйки ви в Равело:

Ah, Moon of my Delight that knows no wane,

The Moon of Heaven is rising once again

How oft hereafter rising shall she look

Through this same Garden after us in vain

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани