Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Една екскурзия в Германия

  29 Май 2013 1412 видяна
(3 гласа)

Ако някога ви се иска да се почувствате като в приказка, Германия е мястото за вас. Мой приятел учи там. Тази пролет му отидох на гости. Градът, в който живее се казва Тюбинген.

Той е малък студентски град в Югозападна Германия. Намира се близо до Щутгарт. На вид напомня малко на Велико Търново, заради добре запазената стара част и хълмистите и улици. Атмосферата на града е прекрасна. Старо и модерно се срещат, за да създадат едно уютно място за множеството млади хора, учещи в градския университет.

Разхождайки се из улиците, човек се чувства сякаш е прескочил обратно в едно отминало време, без коли, компютри и всякакви модерни технологии. Това, разбира се, не е така. Сградите на университета са модерно оборудвани, автобусите са нови, има множество книжарници и въобще всичко необходимо за съвременния студент, и човек като цяло. Това, което създава усещането за връщане в миналото е, че в града са запазени много от старите сгради. Те се използват за магазини, общежития, а също така, в тях се помещават и много от факултетите на университета.

В града има и замък. Не голям, но приятен и отворен винаги за посетители, които могат на спокойствие да почетат в градината, да се разходят или дори да поиграят с кучето си там. Всяка къща е различна от другите – цвета, орнаментите, всеки дом е намерил начин да е уникален. Това, по което си приличат е, че на прозорците неизменно има саксии с цветя. Общежитията са много и навсякъде. Представляват големи, а понякога и нетолкова големи, стари, красиви къщи, в които всеки има собствена стая, домашни задължения и отговорности, които се разпределят между всички обитатели.

Пфлегхоф (там живях през едната ми седмица в Германия) е общежитие на 500 години. В него има около 30 стаи, няколко кухни, баня на всеки етаж. Има и място, на което всички се събират, понякога за да разпределят задачите си, понякога за да играят игри, а понякога просто за да свирят на китара и да пеят до сутринта. На сградата по нищо не и личи, че е построена преди повече от пет века. Подсказват го само каменните стени на входа и красивите орнаменти по прозорците.

Едно от нещата, които намирам за най-приятни е това, че из града почти не се срещат коли. Има само градски транспорт. Няма задръствания. Въздухът е чист. Всички се движат или пеша или с колела. Всеки има колело. Те са наистина навсякъде. Велоалеите минават през целия град и достигат дори до съседните селца. С изключение на стария град, улиците са равни и това прави придвижването още по-лесно и приятно.

Големи магазини няма. Веднъж в седмицата пред кметството има пазар за плодове и зеленчуци. Има няколко супермаркета, но основно от уличките те гледат малки магазинчета и пекарни. Разнообразието е голямо. От специализиран магазин за желирани бонбони, такъв за чай, с безброй видове и комбинации, до магазинче за детски играчки – четири стаи пълни с различни игри, дървени фигурки и инструменти. И най-вълшебната част – колекция от музикални кутии с всевъзможни мелодии. А звученето, щом завъртиш ръчката, независимо от мелодията, ти напомня за отминали времена на спокойствие и приказки.

През града минава и река, по която, ако е топло плават гондоли. В останалото време по повърхността и се забелязват само лебеди, патици и други водни обитатели.

По време на престоя ми там посетихме много места. До някой стигахме с влак, до други с колело. Отидохме до Боденското езеро, там където Германия граничи с Швейцария, а близо до границата продават сладолед с необичайни вкусове като лавандула, моркови, магданоз. Посетихме няколко замъка – единият в Зигмаринген, построен върху скала на брега на Дунав, друг в Хайделберг, наполовина разрушен през войната. Най-голямо впечатление ми направи замъкът близо до Хехинген.

От прозореца на влака можеш да видиш замъкът Хоенцолерн. Той се намира извън града, на висок хълм и силуетът му се вижда в далечината. Резиденция е на пруските аристократи. До него води спираловиден път, през гората, който се изкачва до върха на възвишението, където се намира двореца. След като се мине през главната порта следват още спирали, докато се стигне до същинската част на замъка. Но всичко това си струва. Мястото е приказно красиво, а гледката от върха е невероятна. Пред погледа ти се разкриват малки селца и зелени поляни.

В двора има паметници на предишните владетели. Островърхи кули се извисяват над земята. Каменните стени са покрити с бръшлян. Подземията са малки, но пък легендите за тях са много. Замъкът има богата история. Бил е разрушен до основи и после отново построен. До ден днешен част от него е запазена за обитаване от наследниците. Останалото може да се види от туристите. Коридорите са красиви, а стените пълни с портрети на владетелите на замъка и картини изобразяващи епизоди от историята му.

За добре тренирания мечтател, не е нужно специално място, за да се потопи в приказка, но това е едно от местенцата по света, които те издърпват от реалността, без значение кой си, и не те пускат дълго след като си ги напуснал.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани