Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Киото или Градът на десетте хиляди храма

  23 Юли 2014 681 видяна
(4 гласа)

Признавам си, че когато тръгнах за Япония това, което знаех за островите, беше единствено, че навсякъде мирише на риба и хората са изключително работливи и никога не пресичат на червено, дори когато няма движение. Предупредиха ме да внимавам как използвам хонорификациите (въпреки че дотогава единствената, за която знаех, беше „Сан" и че се използва за хора, по-възрастни от мен). Не знаех, че те никога не се обръщат един към друг по малко име, освен ако не са наистина близки и че биха се смутили, ако аз не нося предпазна маска през зимата в метрото. Не знаех и че ще трябва да изям и последното онигири (оризова топка), останало в чинията ми, тъй като за тях това е жест на неуважение.

Пристигам на остров Хоншу, в централната част на който е разположен Киото - старата столица на тогавашната империя, а днес столица на префектура Киото, Кансайски регион. Защо не останах в Токио? Може би защото бях инструктирана: „Ако искаш наистина да се докоснеш до вярванията на японците и културата ни, отиди в Киото - „градът на десетте хиляди храма", както е бил наричан някога, макар и да ти излезе по-скъпо".

Климатът на Киото е влажен субтропичен, което значи, че дъждовният период започва от средата на юни до края на юли. С изненада откривам, че има определени места, на които хората оставят чадъри и всеки, който не е подготвен за дъжда, може да вземе.

Тръгвам смело на обиколка - в града има 1600 будистки храма и 400 шинто манастира. Шинто произлиза от архаичното шинша и буквално означава „място на бог". Шинто служи основно за „приютяване" един или повече ками (духове), отколкото за възхвала на боговете.

Започвам с независимия будистки храм, разположен в източен Киото - Кийомизо Дера. Огромна дървена конструкция, изградена през 780 година, построена близо до водопад, откъдето идва и името на храма. Това е един от най-старите будистки храмове, а от 1994 година е в списъка за културни забележителности на ЮНЕСКО. Голяма табела предупреждава, че девет от сградите на храма са в процес на реконструкция.

В непосредствена близост до Кийомизо-дера е разположен храмът Джишу - посветен на бога на любовта и семейството. Пред храма има два големи камъка, разположени на 18 метра един от друг. Поверието гласи, че ако успея да стигна от единия камък до другия със затворени очи, това ще ми донесе късмет в любовта. А ако някой ме води, докато извървявам 18-те метра, то и в любовния живот ще ми трябва посредник. Решавам да не подлагам на тест късмета си и продължавам към водопада Отова.

Водите му се разделят в три потока и посетителите могат да пият от течащата вода. Обясняват ми, че водата на всеки поток съответно ми носи късмет за дълголетие, успех в училище и щастие в любовта. Пиенето на вода и от трите потока обаче е считано за алчност.

Другото място, което „непременно трябва да посетя" е храмът Kинкакуджи (от ginko - сребро) или както е известен още - Сребърният Храм, разположен в полите на Източните планини (Higashiyama). През 1482 г. шогунът Йошимаса построява на това място вила за отдих, а след смъртта му през 1490 г. вилата е превърната в дзен-храм. Владетелят бил голям любител на изкуството и по време на управлението му изкуството на чаената церемония, театърът, поезията и архитектурата процъфтявали и станали прецизни и фини - такива, каквито ги познаваме днес.

Близо до храма е пясъчната градина, позната като "Морето на Сребърния Пясък". Градината води до Хондо (главната зала) на храма, а така известни плъзгащи се врати (fusuma) на входа към залата са произведения на изкуството, богато изрисувани, носещи духа на епохата, в която са направени. За жалост, отварянето им и преминаването през тях е забранено.

Тръгвам по малка пътечка и пред погледа ми се открива „Градината на мъховете" с прекрасните й поточета, малки островчета и мостове над тях, извори и причудливи растения със сложни имена. Това е най-спокойното и хармонично място, на което някога съм била. Храмът се е запазил през вековете като символ на съвършения баланс между красота и съвършенство на формата, така характерни за дзен-изкуството и японската култура изобщо.

Нямам представа колко време съм прекарала там, но приближаващата буря ме изкарва от унеса и ми напомня, че е време да тръгвам...

Отново съм в Токио, и понеже не съм взела под внимание всеизвестната точност на японските влакове, подранявам за полета си обратно и решавам да прекарам последния си час в Япония в едно кафене, близо до Шибуя (една от най-натоварените станции на света). Сега разбирам защо много често хората, движещи се в този участък, са сравнявани с мравки. За по-малко от 5 минути пред очите ми минават хиляди хора, които няма да срещна никога повече, но ще ме накарат да се замисля колко малки сме всички на фона на голямата картина и в този момент осъзнавам, че Токио, Киото и всичко свързано с тях ще ми липсва неизменно. Дори дъждът и миризмата на риба навсякъде около мен...

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани