Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Обекти на световното природно наследство в България

  10 Януари 2015 1583 видяна
(1 глас)

Национален парк Пирин

Национален парк „Пирин" е включен в световното културно наследство от 1983 година. Историята му започва през 1962 година. Тогава парк „Вихрен „ е обявен за такъв, а целта на създаването му е да се опазят растенията, намиращи се на територията му. В последствие границите му са разширени. Днес обхваща по-голямата част от Пирин планина.

Първият човек, който описал някои от растителните видове, както и виреещата тук бяла мура бил Аугуст Гризебах.

Разнообразието е толкова голямо, че само на тези 40 332,4 хектара съществуват около 30 процента от растителния свят на страната. Над 100 са редки и застрашени видове. Има 39 локални ендемита, което означава, че те са уникални и съществуват само в този район.

Едно от богатствата на Пирин са бялата и черната мура – вековни иглолистни дървета, които се срещат само в някои части на Балканите. Тук буковете, елите и смърчовете, населяват влажните области, докато белият и черният бор живеят на по-високи температури и на места, достъпни за слънчевите лъчи. Обширни ливади се разполагат над горския пояс. Тук се обособява субалпийският такъв. На тази височина често се срещат по-малки дървесни видове. Този пояс изоблиства от чисти езерца и малки поточета, които дават убежище на голям брой водорасли. А над всичко това са скалите, алпийските поляни и стръмните върхове.

Склоновете, долините, горите и езерата са дом на много животни. Част от тях - защитени в Червената книга на България.

В Пирин живеят 45 вида сухоземни бозайници, което представлява около половината от тези в България. Всичките 12 вида прилепи, намиращи се в планината, са защитени от Закон за защита на природата. А някои от животните, нуждаещи се от специални мерки за опазване, са: някои видове орли и кълвачи, кафявата мечка и дивата коза.

Няколко са върховете, образуващи паркови райони в планината. Един от тях е Вихрен - с внушителните 2914 метра, той се нарежда на първо място по височина в Пирин. Върхът и подножието му образуват парков район "Вихрен". Тук се намира Байкушевата мура, която е на повече от 1300 години. Тя е от вида черна мура.

В този район се намират няколко езера, сред които са и групите Типицки и Василашки езера. Две от Василашките са наречени „Тодорини очи". Легенда ги свързва с връх Тодорка. Според нея девойка на име Тодорка мечтаела да се омъжи за своя любим – Васил. Но баща й не позволявал това да се случи. Тогава момата се изкачила до върха на планината. Там плакала дълго. Толкова дълго, че от сълзите й се образували двете езера „Тодорини очи". Нейният любим я търсил къде ли не. Накрая стигнал до един връх (наречен Василашки чукар) и скочил в езерото под него. По-късно групата езера била наречена Василашки.

Сребърна

На два километра от Дунав се намира биосферен резерват „Сребърна" - миграционното трасе на прелетните птици между Европа и Африка. Заемащ площ от 892,05 хектара, резетватът обхваща езерото със същото име и земята около него.

Според една от легендите името идва от красивата картина, която се образува вечер при пълнолуние. Тогава отражението на луната във водите на езерото наподобява разтопено сребро.

През 1948 година местността е обявена за птичи резерват. Но интерес към нея от страна на български и чужди изследователи е имало много преди това. Докоснали се веднъж до „Сребърна", те оставали впечатлени от красотата на природата, въплътила се във всичко тук. Езерото вдъхновило написването на статията „Домът на прелетниците", чийто автор е Едуард Ходек и книгата „Материали на българската орнис" на Отомар Райзер.

След като е обявен за резерват от българското правителство, през годините е включен в редица списъци на международни институции. А от 1983 година е в списъка на паметниците на световното наследство на ЮНЕСКО, заради големия брой редки и застрашени от изчезване животни и растения, на които е дом.

В резервата има единадесет вида застрашени растения. Широко разпространени са тънколистния и широколистния папур, сивата и червената върба. Но най-разпространена е тръстиката - заема 2/3 от площта около езерото. Освен по брега му обаче, по повърхността на водата се носят тръстикови островчета. Често някои птици избират именно тях, за да построят своите гнезда.

А точно те - птиците, са най - многобройните обитатели на езерото. Тук гнездят 221 вида птици, сред които са: ням лебед, къдрав пеликан, мустакат синигер, тръстиков блатар и много други. На територията на България единствено в „Сребърна" живее бялата чапла.

В резервата много други бозайници, земноводни и риби намират своето място. Всеки вид има значение за балансирането на екосистемата. Тук живее видрата, която може да е вредна за рибовъдството, но тя също има своята заслуга в поддържането на природното равновесие. Видрата е вписана в Червената книга на България. Срещат се още: широкобедрена костенурка, воден плъх, каракуда и др.

Към резервата има и природо-научен музей, който представя експозиция от препарирани животни, живели на тази територия. Чрез видеокамера, поставена в езерото, може да се наблюдава гнезденото на птиците.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани