Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Манастири в България: Света Петка край Вакарел

  14 Май 2015 704 видяна
(1 глас)

Околностите на София са впечатлявали винаги със своята красота и кътат редица места, които са се превърнали в любима дестинация за туристи от столичния град. Разходка сред природни забележителности, почивка край ромоляща чешма, молитва за здраве и крепкост, любуване на красиви и често старинни стенописи и гостоприемно посрещане предлагат всяко от многото китни манастирчета, с които е осеян Софийският край.

Едно от тях – манастирът "Св. Петка", посветен на св. Петка Българска – Търновска, се намира на 2 км. южно от Вакарел. Манастирът е малък, състои се едва от базиликален еднокорабен храм и жилищна сграда, и спада към Ихтиманската духовна околия. Началото на духовния живот в района на обителта може да се търси в периода XVI – XVIII в. В брошурката, която се предлага в самия манастир се пояснява, че е разположен на средищно място, което е оставило своя отпечатък и върху близкото селище.

Името на село Вакарел идвало от "вакар" – "сериозно" и "ел" – място, поради разположението си край важния диагонален път, който пресича Балканския полуостров. Името на този път от римско време е "Виа милитарис" – Военният път, който е бил най-удобен за бързо сухопътно прехвърляне на Балканския полуостров от римските войски. Линията му върви през днешните Истанбул - Одрин – Пловдив – София – Ниш - Белград.

Появата на съвременния манастир е тясно свързана със съдбата на мощите на св. Петка Търновска. След покоряването на Търново през 1393 г. от османските турци цар Иван Срацимир (1356 - 1396) успял да измоли пренасянето на светите останки в столицата на своето Видинско царство. Но, след като през 1396 г. и Видин бил превзет, мощите били пренесени в Белград. Тук те останали около век, докато през 1521 г. султан Сюлейман Великолепни (1520 - 1566) не успял да завладее града. По негово нареждане мощите поели към Цариград като по пътя си били пренесени и през с. Вакарел, където процесията трябвало да пренощува.

Населението се стекло да посрещне гостите, а събитието се превърнало в празник за местните жители. За да увековечат станалото хората побили каменен кръст и създали оброчище, което посветили на светицата. На мястото започнали да стават чудодейни изцеления и отшелници се заселили в местността. За вакарелци денят, в който се почита паметта на св. Петка (14 октомври) се превърнал в един от важните годишни празници.

Пред 1737 г. турците опожарили с. Вакарел, което принудило населението да търси спасение в горите. Част от бежанците се поселили край оброчището на св. Петка и тогава именно била съградена там и църква. През 1798 г. новото селище също било изпепелено и църквата разрушена. След третото опожаряване в региона от 1836 г. (според други сведения това е второто опустошаване на селото, а не третото) хората се разпръснали в над 20 околни махали. Всяка от махалите издигнала свой параклис, поради което районът добил известност и като Вакарелска (мала) Света гора, но център на духовния живот останало оброчището на св. Петка недалеч, от което бликало и аязмо с лековита вода.

В последствие със застъпничеството на местен турчин храмът бил възобновен. Преданията разказват, че след Априлското въстание оброчището било близо до ново опожаряване, но местен бей се застъпил за него. Запазеният храм бил преустроен и уголемен през 1921 г. След 1944 г. църквата запустяла, но разказите за чудеса там не секнали. През 1984 г. духовният живот бил възобновен от отец Христо Стоименов и с помощта на местните хора. Дейността започнала, след като съпругата на отец Христо заболяла тежко и чрез съновидение била доведена до обителта, за да й се четат молитви за здраве, след които оздравяла. Храмът обаче се отварял само на празника на св. Петка.

Ситуацията се променила през 2009 г., когато пристигнала монахиня Агнеса от Чепинския манастир "Св. Три Светители". Освен, че поддържа храмът, игумения Агнеса се грижи и за малка битова гостна, в която да могат да отдъхват посетителите. С помощта на добри хора е осъществена електрификация на манастирчето, прекарана е вода от близка чешма, изградена е ограда и се поддържа китна цветна градинка.

Посетителите свидетелстват, че игумения Агнеса е изключително сладкодумен събеседник. Тя впечатлява със своята начетеност и ерудиция по духовни въпроси и умението да отпуска и предразполага посетителите, за да вкусят в най-голяма степен от атмосферата на манастира. Въпреки постигнатото все още има много работа, която често е непосилна за сама жена. Поради това в завършек трябва да се посочи, че всеки би могъл помогне, съчетавайки разходката си с добра воля и малко полезен физически труд.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани