Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Най-интересните изоставени сгради по Света и историята им

  08 Октомври 2017 269 видяна
(1 глас)

Есен е – онзи опияняващ сезон, когато листата падат и като че ли се разделят от дърветата, за да могат с хаотичния си танц да се впуснат в последна любовна афера със земята. Онова време, когато всичко експлодира за гранд финал със сетната си красота и като че с цветно одеяло покрива природата, за да я подготви за един дълъг зимен сън.

Тази есен цветните листа за пореден път обсипват и едни по-специфични сгради; сгради, в които рядко стъпва човешки крак; сгради, забравени и изоставени от човека и подобно на природата – потънали във вечен есенно-зимен сън. Само брулещият вятър там, проникнал през злокобно зеещите прозорци, ни нашепва за тайнствените им сънища, отражение на едно цветно минало. Време, когато там е кипял живот; време, когато бавно са изниквали изпод напуканите ръце на усърдните работници; време, когато са служили на човека и не са били потънали в булото на забравата.

Вятърът ни разказва техните истории и ние в захлас развихряме въображението си и ги съпоставяме с днешното им състояние, където процесите на разрухата са оставили своите разнолики отпечатъци, но крайният резултат навсякъде е еднакъв – мрачни помещения, потънали в прах и сивота, лишени от признаци на живот (с изключение на дребните гадинки, които бавно ги превземат), с обрасли дворове, покрити с есенни листа и с ъгли, откъдето ни дебнат злокобните сенки на някогашните им обитатели. Тези сгради винаги будят интереса на десетки посетители, любители на алтернативния туризъм и копнеещи сами да се потапят в автентични зловещи сцени от филмите на ужасите.

Thisisinsider публикува класация именно с тях – с едни от най-интересните изоставени сгради в света и техните истории, а България е част от тази класация. Това са те – изоставените сгради – насладете им се.

Военната болница в Беелиц, Германия

Военната болница в Беелиц, Германия, е едно от най-популярните изоставени места в Европа. Често сградите й се използват за заснемане на сцени на световноизвестни филми като спечелилия Оскар – „Пианистът", но най-вече стават жертва на вандализъм.

Болничният комплекс се намира на около 40 км. на юг от Берлин и е основан през далечната 1902 година. Със своите 60 огромни сгради, с леглова база около 600 легла, с отделения за лечение за мъже и за жени, със санаториуми за рехабилитация, със собствена хирургия, месарница, пекарна и дори бирария, той бързо се разраства като малко градче и се прославя като една от най-големите и модерни за времето си туберкулозни клиники в света.

С благоприятното си разположение насред чистия въздух в горите над Берлин, във времето на индустриализацията, комплексът е привличал десетки известни личности от цял свят. Персони от ранга на Ерих Хонекерса търсили изцеление в нея. Там се е лекувал дори самият Адолф Хитлер след тежка бедрена травма, придобита вследствие на битка през късната 1916 година.

След Втората световна война комплексът е превзет от Съветската армия и става една от най-големите военни болници. В годините след Прехода е имало няколко опита болницата да бъде възобновена; изниквали са нови идеи за използването на сградите й като център за защита на климата, но липсата на сериозни инвеститори и фактът, че имотът е със статут на частна собственост, усложняват процеса по възобновяването на сградите.

В настоящия момент има спирка на влак, носещ името на изоставената болница на Хитлер и само старото мъжкото отделение и рехабилитационната клиника са реставрирани, а останалите сгради са празни и пазят сенките на миналото.

„Дом-паметник на партията"/ Паметник на Бузлуджа, България

„Дом-паметник на партията" е най-големият идеологически паметник в България, извисяващ се високо над горите на връх Бузлуджа. Издигнат е през 1981 г. в чест на Бузлуджанския конгрес. Във времената, когато България е силно повлияна от идеологическите идеи на социализма, на това място са се събирали всички видни български комунисти и са се провеждани учредителни събрания.

Паметникът е уникален със своята архитектура, отличаваща се със 70-метров пилон, откъдето се съзират две гигантски петолъчки и куполен покрив, наподобяващ летяща чиния. Гледката , която се разкрива от тези висини е способна да ни накара да затаим дъх заради силно подчертания си сюрреализъм.

Надписът, който ни посреща на входа - „Forgetyourpast" - ни сблъсква директно с отломките от нашата история и ни напомня, че от 25 години този паметник на културно-историческото ни минало се руши сред брулещите есенни ветрове на Бузлуджа. През 2011 година правителството прехвърля отговорността за него в ръцете на БСП, но поради липса на средства сградата продължава да е потънала в облаците на Забравата. Въпреки това ежегодно стотици туристи-ентусиасти посещават това място, наподобяващо сцена от филм за края на света – с всички свои изображения и мозайки на отдавна забравени герои.

Припят, Украйна

Историите, които ни разказва есенният вятър, този път ни насочват към „Мъртвия град" на Украйна – Припят. Денят е 26 април 1986 г., сирените лудо бият за евакуацията на над 350 000 души. Причината – радиоактивна катастрофа в АЕЦ „Чернобил", 10 пъти по-мощна от атомната бомба в Хирошима. Всички трябва да напуснат домовете си, работата си, да забравят за старите си животи, а градът днес е обитание на призраците на миналото.

Разкъсани кукли с изцъклени очи, някога притежание на безгрижни деца, ни дебнат от коридорите на празна детска градина; порутени постройки;изоставени легла; празни паркове и ръждясали детски катерушки; зеещи откъртени прозорци на призрачни вече домове и сринати кафенета – всичко е спряло, замръзнало е в мига, в който сирените са засвирили за евакуация. Наподобява онзи момент, когато ние в детските ни години играехме на „Едно, две, три – замръз", но с тази разлика, че в Припят радиационните нива са все още прекалено високи, за да можем да кажем: „Отмръз – движи се!" и хората отново да населят града, да се чува шум на коли, детски викове и жлъчен смях.

Днес градът привлича туристи, търсещи силни усещания, които под сериозни мерки за сигурност пристъпват някои от районите с по-ниски нива на радиация. Те рискуват здравето си, за да усетят притегателната сила на призрачния изоставени град, откъдето от всеки негов ъгъл дебнат сенките на някога кипящия живот.

Изоставената спирка „City Hall" в метрото в Ню Йорк, САЩ

Спирката от нюйоркското метро „CityHall" е завършена през 1904 година и е била първата му спирка. Построена да впечатлява нюйоркчаните с новия си луксозен начин за придвижване, тя удивлява с римските си тухлени стени, месинговите си полилеи и сводестите си арки.

Затворена е през 1945, тъй като с размерите си не може да задоволи растящия приток на пътници, но днес все още можем да спрем времето и да видим 6 влака, завинаги уловили мига след тяхната последна спирка.

Театър „Орфей", Ню Бедфорд, Масачузец

Есенният вятър ни напомни и за един леко носталгичен и напрегнат момент, когато насред театралната пиеса действието се забавя и постепенно замира. Това се е случило и с изоставения театър „Орфей" в Масачузец – завинаги вглъбен в своята сетна сцена.

За първи път той отваря врати през далечната 1912 година – в деня, когато Титаник потъва. В своя апогей театърът „Орфей" удивлява с изящния си интериор, плоския си покрив и симетричния си дизайн – типична архитектура в стил Beaux-Arts.

Сградата се слави с елегантната си бална зала, гимназия и зала за стрелба, което я прави популярно място за организиране на събития в Ню Бедфорд. Постройката е била притежавана от седем поредни собственици, преди окончателно да затвори врати през 1962 г. Все още се планува театърът да съживи своята сцена и да продължи да работи, но до настоящия момент това е само един нереализиран блян, а сред местните жители се разраства мълвата, че старият „Орфей" театър е обитаван от духове.

Това бяха едни от най-впечатляващите изоставени сгради в света, а ние ви съветваме да заредите батериите на фотоапаратите си, да се въоръжите с известна доза смелост и да сте готови да изпитате сериозен прилив на адреналин. Но не забравяйте, че на снимките ви впоследствие биха могли да се появят неочаквани сенки на обитателите на тези злокобни прашни и отдавна изоставени сгради, които освен от Вас постоянно са навестявани от брулещия есенен вятър, който ги застила с дебелото си одеяло от есенни листа.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани