Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Болоня - един от уникалните италиански градове

  05 Ноември 2017 318 видяна
(1 глас)

Подобно на Клифърд Саймък и аз не мога да си представя нищо по трагично от това да бъдеш на прага на велика тайна и даже да не се замислиш за нея. Размишлявайки над моите собствени преплетени мрежи от велики тайни, започнах да вървя по безкрайните портали на духа ми, за да открия най-великата, за която да се замисля. Разплитах ли, разлитах сложни мисловни възли и най-накрая я открих – там някъде, барикадирана в сърцевината на съзнанието ми – моята Тайна на тайните. Оказа се, че тя се крие в една моя страст – обожавам храната, колкото повече, толкова повече. О, съжалявам, явно тази моя строго секретна тайна била обществено достояние без моето знание.

Така една вечер, ръководена от страстта ми към хубавата домашно приготвена храна, реших да изненадам един мой приятел с италиански спагети със сос болонезе. Веднага щом ги видя, той типично в негов си стил реши да се прави на всезнайко и да ме тушира с въпроса: „Знаеш ли къде е родината на соса болонезе?". Естествено, предполагах, че е в Италия, страната с форма на ботуш, но къде точно – пълна мистерия за мен. След няколко минутно мънкане под нос от моя страна, реших да потърся дискретната помощ на чичко гугъл. Той както винаги не ми изневери, откликна мигом на зова ми и ми подсказа, че прочутият сос се е зародил в един уникален град в северната част на Италия, в столицата на автономния регион Емилия-Романа, разположена между реките Ромо и Савена – Болоня или както не случайно градчето често е назовавано – „Тлъстата Болоня".

Ужас! Вече беше късно! Авантюристичният ми дух, винаги готов за ново приключение, вече бе погъделичкан и аз неизвестно как, но неусетно чух как от моята уста излиза предложение към онзи мой приятел (който впрочем сега със самодоволна усмивка си похапваше сладко-сладко от моите спагети с болонезе) да посетим града на болонезето, тортелините и балсамовия оцет (на който, представяте ли си, са му били нужни повече от 7 години да отлежи, за да може само няколко капки от еликсира да превърнат всяко ястие в истински шедьовър). И така заедно започнахме да плануваме съвместното ни пътуване до Болоня, набелязвайки си основните забележителности.

Болоня е един от най-красивите и богати градове в Италия и същевременно се слави като втория по големина исторически център в Европа след Венеция. Плодородните земи привличат етруските през далечната 534 г. пр. н. е., които се заселват на тази уникална по рода си територия и първоначално я наричат Фелсина. Едва след като става римска колония, селището придобива името Болоня. Градът освен с приятен климат и богата история, ни посреща с разнообразна архитектура, отличаваща се с пищни сгради, носещи духа на всяка една изминала епоха – Средновековие, Ренесанс, Барок и нотки на модернизъм, но все пак разхождайки се из тесните китни улички, имаме усещането, че времето е спряло – там, някога в онези епохи и е оставило своите следи в плетеницата от по-широки и от по-тесни улички, катедрали, църкви, пиаци. Същевременно няма как да пренебрегнем всеки следващ герб, който краси входовете на постройките, които отминаваме, залисани в нашата разходка. В миналото се смятало, че колкото по-богата е една фамилия, толкова по-голям и на по-видно място трябва да е разположен нейния герб и италианците в града се съревновавали кой ще сътвори най-пищния герб.

Освен по мащабността на герба, силата, влиянието, престижът и богатството на родовите семейства се изразявали във височината на фамилните кули и затова фамилиите се надпреварвали кой ще построй най-високата кула. Ето защо в средновековна Болоня имало над 170 кули, но само малка част от тях са успели да се съхранят до днес. Две от най-известните кули, които са като символ на града са Гаризенда и Азинели. Гаризендае висока 49 м., но е затворена за посетители, защото нездравите ѝ основи довели до нейното накланяне на 3,2 м., което наложило събарянето на горната част от съображения за сигурност. Фамилия Азинелипък успяват да извисят своята кула на цели 97 м. височина и въпреки нейния наклон, тя е отворена за посетители и входът струва едва 3 евро, но ентусиастите трябва да са се подкрепи с доста паста и пица преди това и да са прекарали няколко часа във фитнеса, защото до достигането на върха на кулата ги делят 498 тесни стръмни дървени стъпала. Известна доза смелост също не би била излишна! Но мъките определено ще си струват, защото от един от първенците по височина на Италия освен цяла Болоня, се вижда и Адриатическо море.

Освен с кулите си Болоня се прославя и с един от най-старите университети в Европа – Alma Matern Studiorum, който отваря врати през далечната 1088 година и би могъл да се похвали с факта, че в него са получили образованието си видни личности като Данте, Томас Бекет, Ерасмус и Николай Коперник, а във внушителната зала „Театро Анатомико" пък се извършвали аутопсии пред любознателните погледи на студентите по човешка анатомия. Интересното е, че по това време не са разполагали с охладителни системи и се е налагало телата да бъдат разчленявани на прясно, а пък дървените пейки целенасочено били направени неудобни, за да може студентите да не заспиват, докато гледат многочасовите аутопсии.

Болоня ни впечатлява още с величествени си църкви, две от които няма как да пропуснем при нашата обиколка. Базиликата „Сан Петронио" е петия по големина християнски храм в света и би могъл да побере цели 28 000 души. Внушителната по размери църква с все още незавършена фасада се намира в центъра на площад „Пиаца Маджоре", в чиято непосредствена близост е площад „Нептун". Там ще се натъкнем на друг известен символ на Болоня – фонтана на Нептун – величествен бронзов паметник, впечатляващ с размерите си и не случайно наричан от местните „Гиганта". Статуята изкусно подчертава могъществото на Бога на морето да властва над водните стихии и е украсена с ангели, делфини, сирени и риби, а четирите статуи в краката ѝ символизират четирите познати до времето на построяването ѝ (XVI в.) реки: Ганг, Амазонка, Нил и Дунав. А в случай, че сте почитатели на италианските автомобили, вероятно ще ви впечатли фактът, че един от братята Мазарети използва именно тризъбеца на Нептун за логото на едноименната марка луксозни возила.

Сан Доминик пък – известният основател на католическия орден – е погребан във втората базилика в Болоня, без която нашето посещение в древния град няма как да се размине и за която се твърди, че е перлата на изкуството – „Сан Доминико". Тя е основана през XIII в. и в нея са оставили следи творбите на личности като Микеланджело и Никола Пизано, а олтарът ни омагьосва с пищността си още с прекрачването на прага на храма.

Един приказен град с толкова много история в себе си няма как да не ни изненада с внушителен магически дворец. ДвурецътАкурсио датира от XIV в. и е бил резиденция на юриста Франческо Акурсио, а впоследствие става сграда на кметството на Болоня. По-късно е построена и часовникова кула към зданието, а на фасадата е изобразена статуя на създателя на Григорианския календар – папа Григорий VIII.

Разбира се, Италия е известна и като страната на модата и нашето посещение на Болоня трябва непременно да включва разходка по улица „Независимост", където освен магазини на известни модни марки, ще се натъкнем и на други приятни изненади като големия частен парк „Монтаньола", старата градска порта Галиера, небезизвестните портици (аркади), театър „Арена дел Соле" и конната статуя на Джузепе Гарибалди.

Естествено за идеалния завършек на една подобна дълга разходка с толкова много забележителности, трябва да заредим сили с малко вкусна храна като обиколим примамливите улички на пазара Куадрилатеро (Четириъгълника) и се потопим в духа на средновековния пазар на Болоня. От всяко ъгълче ни посрещат сергии и стари магазинчета, от които можем да се снабдим с всички онези благоуханни специалитети на Болоня – тортелини, талиатели, мартадела, Пармаджиано Реджано, сос Пару и уникалните вина Пиньолето, Ламбурско и Санджовезе.

Но освен да си похапнем добре, ще станем свидетели и на едно истинско зрелище – ще видим как за италианците ходенето на пазар си е чист ритуал, съпроводен с весел разговор с продавача, гръмки закачки, обмяна на новини, пикантни клюки и мнения с едничката цел – спечелването на симпатиите на търговеца, за да се ползват с известни правомощия. Ако се случи да вземат развален домат, той мигом бива подменен с усмивка, в случай, че портмонето е останало вкъщи – няма повод за притеснения – благодарение на спечеленото сърце на продавача, клиентът услужливо влиза в листа на вересиите и може да донесе парите по-късно.

Разбира се цялото това представление е придружено с дежурни целувки по двете бузи и с ожесточено жестикулиране. Според някои проучвания италианците съпровождат разговорите си с над 250 различни жеста. Има различни теории откъде се е зародила страстта на жителите на Ботуша да ръкомахат толкова усилено – някои твърдят, че зад тези жестове е скрит секретен начин за комуникация, датиращ още от древните времена, а други пък са на мнение, че това е бил метод за привличане на вниманието на претъпканите ренесансови площади. Но това няма значение, защото независимо каква е причината, след време вие самите неусетно ще забележите, че губите контрол над ръцете си, докато говорите, но не се притеснявайте, диагнозата е ясна – вие просто сте изцяло потопени в духа на цветна Италия и черпите с пълен замах от благодатта на живота в тази добродушна южняшка страна.

Но нека не се заблуждаваме, защото всеки ценящ доброто вкусване на живота в Италия трепне в очакване камбаната на часовниковата кула да удари знаменити час 19, тъй като именно тогава отварят баровете в Болоня и градът приветства всички за началото на нощния живот. Всеки би могъл да се наслади на примамливото „аперативо" и да бъде изненадан, че когато се консумира, бива сервирано с обилни блюда с храна. Представяте ли си? Какво по-добро изживяване за момиче като мен, което се слави с обществената си тайна, че има страст към вкусната храна!

За съжаление за сега ще ви оставя, защото нямам търпение да се насладя на вълшебствата на Болоня, но най-вече да опитам местния сос болонезе. А същевременно скрито се надявам по пътя да науча някоя нова велика тайна за света, която да ме накара отново да се замисля, но най-вече с нея да успея да натрия носа на онзи мой всезнаещ приятел. Стискайте ми силно палци! Изчезвам да си стягам куфарите! Аrrivederci!

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани