Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Журнал за исторически и археологически изследвания

  02 Януари 2013 676 видяна
(1 глас)

На книжния пазар се появи ново специализирано издание, посветено на проблеми от областта на историята и археологията. Сборникът „Журнал  за исторически и археологически изследвания” се издава от Университетско издателство „Епископ Константин Преславски”. Идеята за основаването на периодично издание за история е на Симеон Кулиш - магистър във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” и Невян Митев - музеен работник в парк-музей „Владислав Варненчик”. В първия брой на сборника са включени 11 статии от областта на историята, археологията и реставрацията, представящи всички епохи, от Праистория до Нова и най-нова история. Последният по хронология на засегнатите в него събития доклад разглежда периода след края на Втората Световна война до средата на 50-те години. Темата на съобщението е „СССР, СИВ, Варшавският договор и Балканите (1946-1955 г.)”

Сред имената на публикувалите материали в сборника изпъкват: проф. д.и.н. Иван Карайотов - преподавател по „Антична нумизматика” и „Подводна археология”, доц. д-р Стела Дончева - специалист по средновековна археология, доц. д-р Иво Топалилов - университетски преподавател, специалист по римска археология, д-р Георги Ковачев - специалист по средновековна археология, автор на „Теоретична археология” и „Средновековна хералдика”.

В „Точните науки в средновековната християнска архитектура” доц. Стела Дончева защитава теза, според която средновековното храмово строителство, считано от мнозина за грубо и несъвършено, всъщност е доста точно. Строителите на черкви, по нашите земи, са използвали математически модели, подобно на тези, с които си е служил римския архитект Витрувий, за да изпълни плановете на някои от най-значимите образци в античното строително дело. Акцент в разработката са някои образци от Първото Българско царство, базилики от Плиска и Преслав, представени нагледно чрез изобразителен материал, изнесен в края на статията. Чертежите и аксонометричните проекции на посочените архитектурни паметници доразвиват тезата на изследователката, че използваните в Средновековието и Ренесанса инженерни похвати са почти идентични. На всички, които искат да разберат по-подробно, как функционират строителството и архитектурата от времето на средните векове, би им послужила статията на доц. Дончева в новото периодично издание на Шуменския университет.

Учителят по БЕЛ и История Тодор Петров поставя проблема „Развитие и роля на българското образование през Средновековието”. Авторът разглежда един от най-важните аспекти на всекидневния живот - теоретичната подготовка, която представителите на различни съсловия получават, за да изпълняват бъдещите си професионални задължения, възпитанието на българската аристокрация и пр. За българските благородници обучението е свързано не само с научна подготовка по български, латински, гръцки, философия, история, религия, но и са езда, лов, военно дело. За занаятчиите образованието се свежда до повърхностно овладяване на родния език и познания за поминъка им - грънчарство, кожухарство и пр. Качественото, високо образование, често е прерогатив само на заможни, отбрани люде, готвещи за държавен живот или висша военна служба. При изготвяне на съобщението са използвани публикации на някои от най-утвърдените историци и педагози в българската наука, разработвали проблема, както и материални свидетелства от епохата.

Красимира Сандева - главен специалист в НВИМ, се представя с доклад, посветен на проблемите по опазване на културно-историческото наследство или иначе казано реставрация и консервация. Темата на колегата Сандева е „Реставрация на оловна котва от фонда на Военноморски музей - Варна”.

Всички, които проявяват интерес към изданието и желаят да го закупят, могат да се обръщат към Симеон Кулиш: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани