Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

История на Сърница

  04 Август 2012 3512 видяна
(2 гласа)

Писмени източници за основаването на селището не са намерени, но от разкази на стари жители на селото можем да предположим, че днешна Сърница приема постоянните си обитатели след 1878 г. От историята знаем, че територията на Сърница получава освобождението си в 1912 година - до този момент тук са идвали "юруците" да летуват с многобройните си стада.

Когато говорим за основаването на Сърница трябва да имаме предвид историческите данни за град Доспат. Първите постоянни жители на Сърница са от Доспат. Тъй като Доспат е по-старо населено място в края на 19 век няколко фамилии са се установили за постоянно живеене в днешна Сърница. Знаем, че населението се е прехранвало изключително от скотовъдство. Района на днешен Доспат се е оказал все по-тесен за отглеждането на овце, говеда, ръж, лен, картофи и затова територията на Сърница е била разделена между отделните фамилии от Доспат.

Вече казахме, че в края на ХIX и началото на ХХ век владеещите земи в Сърнишка територия построили къшли за животните и колиби за постоянен живот, не е било необходимо да се завръщат през зимата в Доспат, а пролет отново да излизат на къра със стадата си. И днес още у някои стари хора от Доспат съществува прозвището колибарчани (тогава живеещите доспатчани в колибите, а днес това са Сърничани).

Наред с постоянното заселване на днешна Сърница в миналото също е имало и други населени места в района, дори по-стари като: Бардуче, Бозелан (другите му имена са Кичуклий, а последното е Орлино) вероятно е оказало влияние това, че са били по-близо до Доспат.

Освен Колибите, до основаването си Сърница често се е наричала Горен Доспат (често използвано от старите жители). Първото официално название е Шабанлии на името на юрук Шабан, който предполагаме е бил владетел на тези земи. Но това име не е споменато на един много ценен документ от 1876 година "Топографска карта на руското географско императорско дружество". На тази карта е отразена местността "Хановете" на 2 км. източно от Сърница.

През годините на буржоазна България 1933 година - Шабанлии се преименува в Сърница. Днес, Сърнца е изградена от махалите Петелци и Сърница, като най-напред са били заселени с къщи не равнинните части, а склоновете на днешна Сърница. Заселването на двете махали вървяло почти успоредно, въпреки легендите, че Петелци е по-старата.

Първите родове, които най-напред са се заселили и можем да ги смятаме за основатели на селището са Кисьови, Туджарови, Църенски, Ардалиеви, Аликонови, които са дошли от Доспат, а една малка част от населението са южно от Доспат като Карамустафови, Камберови и др. За махала Петелци като Мароневи, Бабучеви, Ибишеви, Фереви, Петрунови. А в по-ново време имаме преселници от Кочен, Сатовча и др.

Жителите вече на с. Шабанлии са се грижели за натуралното си стопанство. Всеки е произвеждал от всичко по малко за да преживее. Вече казахме, че условията през миналото са били отлични за пасищно животновъдство - най-много овце и по-малко говеда, сеели са ръж по двете равнинни планински била и дори по стръмните склонове. И днес още някой местности носят наименования като : Кисьови ниви, Пехливанови ниви и др. Но днес обработваемите площи са само в котловинната, равната част, сеел се е лен и на място се е обработвал - жените са тъкали различни платове за шиене на дрехи, ризи и др.

Животните са използвани за месо, мляко, кожи, масло, сирене и вълна, от която са прели ръчно и тъкали халища, пищимали, навои и др. Основната теглителна сила е бил волският впряг за оран и превозване на дърва за огрев и др.

Относно преселванията и изселванията, за Сърница са характерни повече преселванията от други краища, но се помнят изселвания през 1912, 1924 и 1943-1944 година. Първите две са свързани с най-бедните години на това населено място, за да търсят по-добър живот няколко рода са заминали за Турция, но след това някои се връщат - като Фереви например. Около първата световна война къщите са наброявали 20-30, общо за двете махали. Преселвания към Сърница е имало от основаването му до наши дни. В миналото по време на частната собственост идвали отделни ратаи (хора, които работели за местни родове – като пастири и всякаква друга работа) и след това част от тях се задомяват и заживяват тук.

Преселниците идват главно от "Чеч" - южните склонове на рида Дъбраш - населените места там са били обречени в миналото при лоши климатични условия на глад и тежка мизерия и затова мъжка работна сила се е отправяла за Доспат и Сърница, като район независещ толкова много от климата за прехраната на населението. Нямаме никакви сведения в Сърница да е имало чифлици на османски владетели, а по скоро отделни родове са взели икономическо надмощие над другите и те са ползвали наемни работници по време на усилени кампании - като жътва, вършитба и др.

 

Разкопките в местността Чаерджик

За преместване на селището не можем да говорим, но факт е, че в близост до него се намират гробища ни дава основание да твърдим, че в това землище е имало живот от римски времена. На 6 км. от Сърница в посока Бардуче - местността "Окуша" има гробища които датират от римско време, там минава пътя от Неврокоп за Пещера. В квартал Петелци на автобусна спирка при разширяване на улицата също бяха намерени гробове от това време. В местността "Караасан" са открити 10-на гроба, които са с малки размери - вероятно детски с дължина до 1,40 см. и тесни до 50 см. Можем да предположим, че погребаните са били жертва на някаква епидемия. В местността "Гюмюшдере" и "Кевапчий" също има гробища. Предполага се, че те са на местни хора станали жертва на грабители на животни.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани