Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Сърница - традиции и обичаи

  04 Август 2012 763 видяна
(1 глас)

"Сърнице моя, камътна гургулице бяла на Родопа,

Сърнице край роден, единствен за мен на света!"

 

Родопите представляват една извънредно интересна и важна етнографска област, в която са запазени и до ново време много от старинните черти на местния бит и местната култура. Тя се обособява като своеобразен резерват на традиционната битова култура на български народ. За съжаление богатото културно-битово наследство на този български край е все още малко проучено и недостатъчно познато. Носиите на българското население в Родопите са ценен извор на данни по етнически и културно-исторически въпроси не само поради доказаната стойност на облеклото за подобни проучвания, но и поради устойчивостта на традиционните им форми почти до наши дни.

Народното облекло на българките мохамеданки в Западните Родопи до началото на ХХ в. се приготвя от домашно тъкани платове, със старите традиционни кройки на характерното за тази област облекло - саята. Основните материали са вълната и ленът, а към края. на XIX в. и памукът. Фабричните материи са се използвали само за сватбено и празнично облекло.

Местната носия е сложна, пъстра и красива. Макар и претърпяла промени във времето, тя е запазила своя автентичен вид. Състои се от домашен вълненик с червени райета, цепнат встрани, богато обшит с гайтани и сърма. В старо време този костюм се е шиел от червен атлазен плат, който доспатските мъже донасяли от драмските пазари. Понякога го доставяли в готов вид, наречен копринена женска антерия. Под нея жената обличала дълга бяла риза до земята, обшита най-често с бяла дантела, а кръста опасвала с колан, бродиран с различни по цвят синци, които образували форми на птици, части от стъпки на животни и др.

Коланът се закрепвал със сребърни пафти. Над антерията жената поставяла шут късак (късо елече), извезано и нашарено с различни по цвят конци. Отпред, където се събирали двата края на антерията, поставяли дълъг препасак (престилка) до земята, изтъкан от фина, боядисана в различни цветове вълнена прежда. Редуват се цветове от яркожълто до бордо, тъмносиньо, тъмнозелено и цикламено.

Жената обувала дълги вълнени чорапи, изплетени от по-тънка прежда, пак с шарки. На празници обувала кондури (кожени обувки с ток). Женската шия украсявали гердани от златни и сребърни пари, синци и скъпоценни камъни. Тънка бяла или цветна кърпа се спускала ниско под кръста, за да забулва лицето на жената и да покрива дългите й плитки.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани