Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

100 години от Първата Балканска война

  02 Октомври 2012 321 видяна
(1 глас)

На 29.09.2012 г. в зала „Варна“ на Община Варна се проведе научна конференция, посветена на Първата Балканска война. На нея взеха участие акад. Георги Марков - един от най-големите специалисти по Нова история на България, Варненския и Великопреславски митрополит Кирил, Емилия Петкова - директор на парк-музей „Владислав Варненчик“, Кристина Спасова, Петър Тодоров, кап. II ранг Йордан Стефанов, Слави Славов, Красимира Томова, Тодорка Стоянова, Кристина Димчева.

Научната проява започна с встъпително слово на председателстващия я акад. Марков, който посвети речта си на българо-турските взаимоотношения през последния век. Ученият отбеляза съществуването на още една проява, паралелна на тази във Варна и отново обвързана със събитията от 1912 г., но с антибългарска насоченост. От 4-8 октомври  в Реп. Турция ще се проведе конференция, посветена на балканските въпроси. Част от програмата включва посещение на историческа изложба с българофобски характер в Айваз баба. Самият Марков призна, че е канен на събитието, но е отказал участие.

Следващата точка в изложението на академика бяха турските исторически сериали за двама от най-успешните ислямски владетели. Марков каза, че когато се борят за славата на Мехмед Завоевателя и Сюлейман Великолепни, турците трябва да поемат отговорност и за престъпленията на тая държава (Османската империя). А по отношение на отоманската слава и претенции към българските територии, заяви: "Нациите могат да победят империите, империите са обречени."

В доклада си на тема: „Европейските геополитически измерения на Балканската война“ Марков ни припомни хода на войната. Всичко започва на 16.09.1911 г., когато Италия обявява война на Османската империя и струпва войски в Киренайка, Триполитания (дн. Либия). България предвидливо използва ситуацията, смятайки, че на Балканите ще се отвори фронт, с който империята няма да се справи. Започват да текат обсъждания в средите на българския политически и военен елит.

На 02.08.1912 г. всички действащи лица се събират в Търново, за да честват 25-годишнината от възкачването на Фердинанд на престола. Съветът на генералите заявява, че ще смачка османската армия. Тогава за пръв път се отърсваме от робския си комплекс, описан от Стоян Михайловски, който казва "Ние българите сме освободени, но не сме свободни хора." Взето е смело решение България да подтикне Черна гора към нападение на османската държава, като страната ни се задължава да поеме всички разноски на черногорската армия.

Започват консултации с останалите, съседни нам държави. Димитър Ризов води преговори със сърбите през 1904 г. През 1912 г. той е един от 5-тимата, които договарят условията със Сърбия за влизане във войната. С Гърция не е договорена граница, след завладяването на нови територии, а на Румъния традиционно не можем да разчитаме. Северната ни съседка е съюзница на Германия, Австро-Унгария и Франция. Поанкаре я нарича "малката латинска сестра", а румънците следват завета на Бисмарк, заявил че: "Не е важна етнографията, важна е геополитиката.” - и не престават да ламтят за изконно български територии. Грешките, допуснати при предварителните преговори обезсилват до голяма степен усилията на българската армия.

Ученият завърши изложението си с думите: "Историята, освен че дава знания, тя и възпитава. Затова трябва да използваме 100-годишнината, за да ограмотим младите българи."

За усилията на българското войнство, говори един документ, съхраняван в Централен военен архив, намиращ се във Велико Търново. Става въпрос за тефтерите на Петър Димков от войната или 2 бележника с общо 53 страници, съдържащи описания на събитията за периода 17.09.1912 - 15.05.1913 г. За тях беше прочетен доклад, с автор Емилия Петкова - директор на парк-музей „Владислав Варненчик“.

В парк-музея "Владислав Варненчик", основан от Димков, се съхранява фототипно копие, което ще влезе в основната експозиция на 3-ти октомври. Младият командир и бъдещ корифей в областта на народната медицина увековечава всичко, свързано с обстановката в лагера - запаси от храна и вода, състоянието на войниците, температурата на въздуха. В бележките е записано, че бойното знаме е осветено на 1-ви октомври и получено в полка на 3-ти октомври. Пешаците, пак според единия от тефтерите, минават границата с Османската империя на 6-ти октомври в 6 ч. 15 мин. Петър Димков служи в 15-та рота, част от 38-ми пехотен полк.

За войната споделя още: "Малко народи са вървели на война, както нашият народ тръгна през 1912г. да освобождава поробените си сънародници.“ "Войниците мязаха на просяци...", болните, карат с каруци, в които возят хляба, няма сапун и достатъчно вода. Но нито един от ротата на Димков не умира от холера. Той ги лекува според каноните на народната медицина и не допуска сред тях да има смъртен случай. Войниците се заравят в земята, за да може мравките да изядат въшките им.

Димков е инициатор на прокарването на свищовския водопровод, а също и един от възстановилите къщата на Левски. Спасява част от тракийските бежанци. Докато е начело на 8-ми Приморски полк, заедно с войниците си реставрира част от Аспаруховия вал. Създател е на второто в страната българо-полско дружество, съучредител на варненската филхармония. Носител е на  ордени от двете Балкански войни. Завършва в Полтава и Петербург, издържан със стипендия. Има възможност да остане в Русия, но предпочита да се завърне в родината, за да помага на сънародниците си. Пази се и юнкерския му дневник, воден от 26.07.1907 до 09.11.1908 г.

Събитието е част от честванията по повод 100-годишнината от Първата Балканска война, избухнала през есента на 2012 г. и премина под мотото на проекта "Варна - Европейска столица на културата 2019”.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани