Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Жена, призвана да бъде фараон

  18 Юли 2013 1500 видяна
(4 гласа)

Фараон за едни, узурпаторка за други, дъщерята на Тутмос I е една от най-изключителните жени на древен Египет, до толкова, че след смъртта й, наследници на трона започват решителна кампания по унищожаване на спомена за нея.

На брега на Нил, в момент, в който XVIII-та династия започва период на империалистична експанзия към Нубия и Азия, в началото на XV век пр. Хр., се ражда Хатшепсут, дъщеря на Тутмос I (1504-1492) и царица Ахмосе. Никой не е могъл да предположи тогава, че малката ще се превърне в първата жена-фараон от Новото царство и ще царува в продължение на 22 години до смъртта си.

Личността на тази жена и особеностите на нейното управление събуждат чувства, не само у тези, които я смятат за изключителен характер, но и у онези, виждащи у нея нищо повече от една опитна и амбициозна узурпаторка. Истината е, че за да постигне своите цели, Хатшепсут се бори с всички сили до последен дъх, за да узакони поста си и оправдае решенията си.

Името и съдбата

След смъртта на Тутмос I, Египет се изправя пред проблем, състоящ се в това, кой ще наследи трона. Той е решен чрез брак между сестра и доведения й брат – в случая, Хатшепсут се омъжва за своя полубрат Тутмос II (1492-1479 пр.н.е.), син на починалия цар от второстепенната му съпруга, Мутнефрет.

Самото име на Хатшепсут („най-велика сред дамите"), изглежда чертае съдбата й, тъй като докато съпругът й царува, тя поема част от неговите задължения и гордо носи титлите „Божествена съпруга" („Съпруга на Амон") и „Велика царска съпруга". Скоро царуването и брака на младата двойка са помрачени от ранната смърт на фараона, за когото днес се знае, че е починал от сърдечна недостатъчност, както и на единствената им дъщеря Неферура.

Това поставя царицата в нова роля на регент, на невръстния син на Тутмос II – Тутмос III (1479-1425), плод на любовта му с държанка. Поемайки държавата в ръцете си, Хатшепсут развива таланта си да управлява. По всичко личи, че тя ще концентрира цялата власт и ще провъзгласи себе си за жена-фараон.

Управлението на една царица

Хатшепсут сяда на трона на силно и унифицирано царство, достигнало своя апогей, благодарение на редица военни кампании, подети от първите фараони от династията, включително и от нейния баща, който й служи за пример през дългото й царуване. Годините на съвместно управление, между Тутмос III и нея, се изчисляват на 22 (1479-1457 пр. Хр.).

Само в началото на този период, царицата се задоволява с нисшата си роля на регент. След седмата година, тя не само, че се провъзгласява за легитимен фараон на Горен и Долен Египет, но и започва популистка кампания по изграждане на храмове и обелиски, които прокламират правата й над престола, представяйки се изцяло с мъжка визия и царски инсигнии.

Колко ли са били объркани строителите и писарите, в опитите си да опишат и обрисуват образа на жена-фараон, с раирана забрадка немес, кобра урей на челото, царска поличка шендит, фалшива брада, с мъжки торс, но с нежни и меки черти на лицето?! Освен външността Хатшепсут възприема и петте царски имена, запазена марка на монарсите.

Невръстният наследник на трона в началото придружава мащехата си в божествените ритуали, но както сочат храмовите сцени по стените в Карнак, постепенно е отблъснат и поставен в сянката на царицата, която фигурира като уникален владетел. Въпреки това на него му е поверена армията и незначителните военни кампании, през царуването на Хатшепсут. Управлението й като цяло се концентрира върху търговските взаимоотношения, икономиката, строежа и разширяването на религиозни обекти.

Царицата е инициатор на експедиции за размяна на стоки и установяване на контакти с далечни страни, като известното пътуване до царството Пунт, намиращо се на сомалийския бряг на Червено море, с цел добиване на дървесина, слонова кост, редки животни и подправки. Описанието на това пътуване по стените на погребалния храм на Хатшепсут в местността Дейр ел Бахри, е първият в историята на човечеството пътепис, запазен до днес.

В защита на правото над трона

Голямата свобода, с която разполага жената в древен Египет, нещо немислимо в други царства от онова време, дава възможност на царицата да се изкачи на върха в империя, изградена изцяло от мъже, без да се стигне до бунт. Въпреки, че не е първата (преди нея, като египетски фараони управляват Нитокетри (ок. 2175 г. пр. Хр.) и Собекнефру (ок. 1760-1755 г. пр. Хр.)), само тя царува дълго и успешно и се нарежда сред великите фараони мъже.

Решена да докаже правото си над трона и да разсее съмненията сред населението, тя предприема реставрация на редица храмове и древни култове, изоставени по времето на хиксосите. В надписите по храмовите стени изобилстват пропагандни обръщения към нацията, в които Хатшепсут изтъква своите заслуги по изтласкването на поробителите и освобождаването на страната, възстановяване на култа към старите богове и дори засиления добив на земеделски култури.

Разполагайки с одобрението на висшите жреци в Тива и поддържайки добри отношения с държавната администрация, тя успешно защитава короната си. Нужно е само да спомене, че царицата е законна дъщеря на фараон и първа съпруга на друг, докато Тутмос III е роден от държанка.

Религията като оръжие

Пионер в много отношения, Хатшепсут начева строеж на великолепен погребален храм, който освен с уникалната си архитектура и декорация, впечатлява и с интересните надписи, покриващи стените му. Дело на Великия везир, архитект и любовник на царицата – Сенмут, огромния храм разкрива сцени от личния живот на владетел, за пръв път в дългата история на Египет.

Жената-фараон е представена като божествено създание, плод на теогамията на майка й Ахмосе и самия бог Амон. Непорочно зачената дъщеря на главното божество на империята заема своето достойно място на фараон, като още веднъж доказва правото си на владетел. Идеята за полубожествен произход е новаторска за онзи период и е възприета впоследствие от други култури и религии, включително и от християнството.

Какво по силно доказателство за изконно право на власт от родство с боговете?! Използвайки силата на вярата и управленския си опит, фараон Хатшепсут завещава на наследника си стабилно и богато царство, което до края на Новото царство, под властта на Рамзес II Велики (1279-1213), се превръща в най-голямата империя в древния свят.

От страх, че друга властна дама от царския двор може да узурпира трона или просто за лично отмъщение, Тутмос III заповядва образа и спомена за великата царица да бъде заличен. Опитите му да унищожи надписите и храмовете, оставени от нея, не дават резултат. Днес, 6 години след разпознаването на мумията на Хатшепсут, света има възможността да се запознае лично с великата жена-фараон. Египетският национален археологически музей в Кайро пази нейните останки, както и един каменен блок запазил думите й: „аз възстанових страна, която бе в руини".

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани