Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Градът на императорите

  16 Юли 2013 354 видяна
(1 глас)

Забраненият град в Пекин, Китай 

Има места по света, които привличат туристите със своята природа. Има места по света, които привличат с легендите, витаещи около тях. Но има и едни места, които привличат със своето великолепие и величие. Именно такъв е Забранения град в Китай.

Известен в момента като Дворцовият музей, Забраненият град се намира в сърцето на китайската столица – Пекин. За близо 5 века това място е давало убежище на две велики китайски династии и именно там са се решавали най-важните въпроси за бъдещето на великата империя.

Името на това място идва от факта, че никой не можел да влиза в двореца без знанието и разрешението на императора. Който дръзнел да прекрачи неговата воля е бил осъждан на смърт.

Строежа на величествения Забранен град започва през 1406 г. и продължава 14 год., като се смята, че в изграждането му са участвали над един милион работници. Когато е окончателно завършен става дом на императора и неговото семейство. От 1420 г. до 1644 г. страната е била управлявана от 14 императора от династията Мин. За периода от 1644 г. до превръщането на Китай в република през 1912 г. престолното място заели и 10 представители на династията Цин.

С правоъгълна форма и размери 961x753 метра, нареченият още „Дзъ дзин чън" (от китайски: „Пурпурен забранен град") град и до днес остава най-големият дворцов комплекс на земята. Състои се от над 980 съхранени и до днес сгради, с над 8800 стаи. Според някои учени бройката на помещенията дори възлиза на 9999, като това число не е избрано случайно, а с цел да не се достигат свещеното, според китайската традиция число 10 000.

Имперският град е заобиколен от масивни стени, които да го пазят от външния свят с височина 7.9 метра и широчина в основата над 8 метра. Освен тях дворцовия комплекс разполага и с изключително широк ров. Интересен е фактът, че комплекса е построен строго симетрично в посока север-юг, като най-важните помещения били в средата, а по-маловажните се разполагали около тях. В краищата на стените се разполагали високи кули, които могат да се видят от много далеч.

Четири са входовете, които ни позволяват да надникнем вътре. За главен се смятал този от южната страна, носещ името Меридианова порта. Тя ни отвежда във Външния двор на двореца, където се намирали „официалните" сгради, в които се изпълнявали различни церемонии. След пристъпването ни през входа се озоваваме на голям площад, който ще ни отведе, през Портата на Висшата Хармония, до една от най-красивите и най-голямата зала в комплекса – Залата на Висшата Хармония.

Тази триетажна постройка дълго време е смятана от китайците за център на света. Намираща се в средата на комплекса тя служела за коронации, сватби, посрещане на Новата година и др. От двете страни на тази сграда се разполагали още две – образувайки свещеното число 3.

Ако продължим право по оста на север ще достигнем до Вътрешния двор на комплекса. Там били сградите, в които живеели императорското семейство и слугите, както и библиотеки, павилиони и красиви градини. Освен тези постройки имало и три основни зали – Дворецът на небесната чистота, в който се намирали покоите на императора, Дворецът на земното спокойствие – покоите на императрицата, а по средата, хармонично се разполагала Залата на единството.

Поради факта, че жълтото е цветът на императора всички сгради в Забранения град били оцветявани в този десен. Изключение правели само Библиотеката, чийто покрив бил в черно, цвят свързван от китайците с водата и който имало поверие, че пази от пожари и този на резиденцията на престолонаследника, където преобладавал зеления цвят – символ на растежа.

Днес мястото е отворено за туристи и всеки желаещ има възможност да се докосне до това невероятно архитектурно и културно постижение на човека. В прекрасно съчетание със заобикалящата го среда, този народ успява да достигне нужната хармония между божественото и човешкото, оставяйки за поколения напред един дворец, една история, заслужаващи да бъдат чути.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани