Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Висящите градини на Семирамида

  10 Юли 2013 1688 видяна
(1 глас)

В името на любовта са се строяли храмове, водили са се битки, издигали са се статуи, пишели са се песни, дори се засаждали градини...

Висящите градини на Семирамида или на Вавилон са едно от Седемте древни чудеса на света, които и до днес са известни на човечеството. Интересното при тях, обаче е, че не са запазени. Единствената информация за висящите градини, до която достигаме е от няколко древни автора описали тази неземна красота.

Дори археолозите все още не могат да намерят точното местоположение на градините или поне част от конструкцията, която да свидетелства за реалното им съществуване.

Според информация, дадена ни от древногръцките автори, градините са построени около 600 г. пр. Хр в големия тогава град Вавилон, на територията на днешен Ирак. Няколко са теориите на какво се дължи изграждането на тези неземно красиви градини.

Най-популярната и силно застъпвана в трудовете на изследователите е, че те са дело на цар Навуходосонор II, който ги построил за своята царица – персийската принцеса Амитис, родом от планините, която тъгувала по дома. Друга теория разказва, че са построени по-рано, около 800 г. пр. Хр от царица Самирамида, по време на петгодишното й управление.

Името на третото по ред чудо на света идва от неточния превод на гръцката дума „kremastos", а впоследствие и на латинската „pensilis", която означава не просто „виси", а „надвиснал", в контекста на тераса или балкон.

Гръцкият географ Страбон ни дава точно описание на устройството на Висящите градини на Семирамида. Те били съставени от няколко тераси, една над друга – напомнящи по форма на пирамида. Височината на цялата конструкция достигала 30 метра. На всяка една платформа били поставяни слой тръстика, следвали тухли и гипсов разтвор, а най-отгоре и плодородната земя, където се засаждали дърветата.

Смята се, че на всяка отделна тераса имало различни растения и дървета. На първата намират място най-големите дървета – палми, борове, кедри. На втората се виждали различни плодови дървета, както и кипариси.

На последните две тераси имало много разноцветни, красиви цветя – анемонии, лалета, лилии и много, много рози. Представете си колко невероятна се е струвала тази градина на всеки чужденец идващ на това пустинно място.

Поддръжката на толкова много растения, обаче, не била никак лесна. Били необходими много литри вода, за да могат да се полеят всички тераси. Смята се, че във вътрешността на колоните, които поддържали цялата конструкция са били поставяни тръби. Водата идвала от река Ефрат, и посредством механизъм се изкачвала до върха и оттам се спускала надолу, образувайки ручеи и малки водопади.

Краткото време, в което са били създадени тези градини и красотата им представляват не само чудо, а и една истинска атракция за всеки имал възможност да ги види. Ако затворим очи, бихме могли да си представим как единствено там сред горещия въздух, сред пустинния пясък, сред многото хора, прекрасната царица Амитис намирала утеха, спокойствие и полъх от дома.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани