Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Иван Асен II и неговите съпруги

  01 Април 2013 5081 видяна
(4 гласа)

Той е най-умелият български дипломат през Средновековната история на България. Женитбите му, както и тези на дъщерите му, осигуряват стабилност и просперитет на България за дълъг период от време. Българският цар не открива топлата вода, сключвайки династични бракове. Това е политически маниер на Византия, възпитаваща принцеси за износ към царства и кралства от Балканите и Централна Европа.

Експортът на аристократки датира от зората на ромейската империя и има за цел да осигури две неща: мир със съседите, в случай, че Византия няма териториални претенции към тях и приобщаване на възможно по-широк кръг народи към византийската култура, с цел да ги направи верни на ромейския император политически сателити.

Същото, някога, правеше СССР с нас, обучавайки младежи в елитни московски и петербургски университети, развивайки типично руски изкуства като балета и пр. Днес на ход са Щатите, в опита да ни направят съпричастни към тяхната култура. Всичко това доказва, че историята се върти в кръг, повтаряйки едни и същи процеси и събития. Различни са само времето и хората.

Иван Асен II е син на Асен Белгун - един от двамата братя, вдигнали въстанието в Търново през есента на 1185 г. Заедно с брат си Александър е принуден да бяга извън пределите на страната, защото узурпаторът Борил не крие намеренията си да ги убие. Малолетните български принцове се установяват в Галичкото княжество, намиращо се в близост до Киевска Рус.

За над десетгодишното му изгнание знаем малко, тъй като липсват достатъчно исторически извори за пребиваването на двамата Асеневци в далечната руска земя. Едно от малкото сигурни неща е, че там, на изток, бъдещият български цар среща своята първа жена - Анна, вероятно от руски произход. Историците спорят дали връзката му с нея се състои от политически съображения, или е брак по любов. Изучавайки нрава на Иван Асен, повечето изследвачи предполагат, че е второто.

Още повече, че потомъкът на стария Асен не се свени да изпрати Анна в манастир, за да се ожени за унгарската принцеса Анна-Мария Арпад. Анна така и не става законна съпруга на своя любим, а е само негова наложница. Около годината на Иван-Асеновото завръщане в Българското царство (1218), на бял свят се появява първородната му дъщеря Мария-Белослава, родена от Анна. Положението на Анна се променя броени месеци след появата на първата ѝ рожба.

Маджарският крал Андрей II се завръща с армията си от Светите земи, където плячкосва местните богатства, наред с другите средновековни владетели. Българският владетел го държи на границата и не го пуска да премине, за да се прибере в родината си. Това заложничество си има цел - връщането на Белградска и Браничевска област, които по онова време принадлежат на Унгария, към българската корона.

Преговорите между двамата владетели се водят в Константинопол с посредничеството на Византия. Ромеите отсъждат - българският цар трябва да сключи династичен брак със средната дъщеря на маджарския крал, а Белград и Браничево България ще получи като зестра след сватбата. Така Анна се оказва жертва на любовта си и бива заточена в манастир, където остава до смъртта си.

Сватбата между Иван Асен II и Анна-Мария Арпад се бави, поради дипломатически усложнения. Тържествата са вдигнати чак през 1221 г. в Търново и по традиция траят 8 дни, като всяка царска сватба. Според изискванията на българската църква Анна трябва да премине от католицизма в православието. Така царицата се сдобива с второто си име „Мария". Анна-Мария Арпад ражда на съпруга си две дъщери Елена и Теодора, като и дългоочаквания наследник на престола Коломан или както е правилно на езика на маджарите Калман, пръкнал се през 1234 г., за да осигури стабилността на Иван-Асеновата власт.

В Средновековието царската или кралската опозиция често използва факта, че владетелят няма мъжки наследник, който да продължи управлението на династията, респективно стабилността на държавата, за да свали господаря от власт и да издигне удобна кукла на конци. А в България провизантийските настроения, особено след ромейското вековно иго, са твърде силни. Къде заслепени от блясъка на византийската култура, къде подкупени от ромейски император, за да върнат България в пределите на империята му, нашите боляри са твърде услужливи към чуждата власт и нихилистично настроени към родината.

Появата на Коломан предотвратява опитите за сваляне на Иван Асен от престола. Маджарката е любимка на народа, заради скромния ѝ нрав и богоугодните дела. По нейна повеля започва изграждането на търновската Света гора, част от която е църквата «Св. 40 мъченици». Около храма, построен от съпруга ѝ, се издигат скрипторий - място за преписване и създаване на нови книги и манастир. Нейна е заслугата за издигането на храма «Св.св. Петър и Павел», превърнал се в център на българската архиепископия по време на османското робство.

Епидемията, върлуваща в столицата Търново през лятото на 1237 г., отнема живота ѝ, заедно с този на едно (две в някои източници) от децата ѝ, незапомнено от историята с име. Тялото на царкинята е положено в «Св. 40 мъченици». Гробът ѝ е проучен от Моско Москов през 1906 г. При тази загуба Иван Асен II е на ок. 43 год. Вестта за кончината на вярната му спътница, го застига пред стените на гр. Цурул (дн. Чорлу), който е обсадил с войските си и малка латинска армия. След 16-годишен брак той овдовява внезапно и за да запълни празнотата в живота си се впуска в нова авантюра.

Най-страстната му любов е с дъщерята на епирския владетел Теодор Комнин Ирина. Ромейката се слави като изкусителка, пленила не едно мъжко сърце в Арта и Търново. Връзката ѝ българинът със сигурност е продиктувана от прагматични цели. Епир граничи на север с България. Домогването до властта във варварската за ромеите държава, би довело до териториално разширение на север и би донесло огромни ползи за наследилото Византия деспотство.

Заслепен от любов Иван Асен не прозира намеренията на хитрата и ловка ромейка. Намерението на владетеля да се бракосъчетае с избраницата било временно осуетено от българския патриарх Висарион. Разгневен царят осъдил на смърт главата на българската църква. За екзекуцията съществуват много версии. Според една от тях Висарион бил хвърлен от най-високата скала на хълма Царевец, надвесена над стръмна урва.

Някои твърдят, че духовникът останал жив, защото паднал в реката. Успял да доплува до брега и избягал в съседна държава. Пищната сватба все пак се състои към края на 1237 г. и узаконява връзката на българина и византийката. Всъщност, Ирина и българският цар са в известна степен роднини. Иван-Асеновата дъщеря Мария-Белослава е омъжена за брата на Ирина Мануил. За три години Ирина дарила съпруга си с три деца, едното, от които мъжко - Михаил Асен.

Скоро след раждането на принца Иван Асен се споминал. Владетелят склопил очи през юни 1241 г., около Еньовден, празникът на билките. Някой съзират в смъртта му успешен акт на отровителство, осъществен от осигурилата си вече място в двореца, чрез Михаил Асен, Ирина. В продължение на пет години Ирина Комнина управлявала България като регентка на заварения си син Коломан Асен, роден от унгарката Анна.

Когато навършил 12 год., т.е. възмъжал, според стандартите на Средновековието, Коломан бил отровен. Според най-популярната версия за смъртта е прободен с отровна стрела, по време на лов в една от горите край Търново. В търновския двор се носи мълвата, че Анна опитала да отрови завареничето, още когато било съвсем малко, окачвайки на врата му кух сребърен кръст, съдържащ капсула с отровна течност, изпаряваща се постепенно, проникваща в кръвта чрез кожата, за да не остави никакви следи.

Радостта от победата е кратка за Ирина. Михаил Асен, възкачен на трона през 1246 г., бива убит през 1256 г. и на нея ѝ се налага спешно да постъпи в манастир, за да запази собствения си живот. Църковните ръкописи пазят спомен за монашеското ѝ име - Ксения. Така завършва историята за един от най-далновидните в политически план и най-несъобразителните в личен план владетел, допуснал грешка, оказала се фатална.

 

Източници:

Андреев, Й. История на Второто българско царство. Курс лекции. В.Т. 1999

Андреев, Й. Любовните истории и сексът в Българското средновековие. В.Т. 2006

Златарски, В. История на българската държава през средните векове, т. 3. С., 2007

Павлов, П. Търновските царици. В.Т. 2006

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани