Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Култура и традиции в Африка

  08 Юли 2014 3219 видяна
(5 гласа)

Африка впечатлява не само с живописните си пейзажи, но и с богатството на културата, обичаите и изкуството си. Въпреки че основните религии са ислямът и християнството, голяма част от племената в Африка вярват в свръхестественото и духовните сили, които носят животните и растенията и всяко племе има свои различни ритуали.

Макар и далечни и често неразбираеми за повечето хора, дори странни и понякога жестоки от гледна точка на съвременното общество, местните традиции са изключително интересни и определено си заслужава да бъдат опознати. Нито един обичай не е случаен. Всеки носи своята роля в израстването на индивида и най-вече във функционирането и поддържането на рода и обществото. Тук индивидуализмът, характерен за западните народи, остава на заден план. Всеки човек съществува в рамките на общество, което споделя общи традиции и религия, а отделянето от него се смята за по-лошо и от смъртта.

В Африка се смята, че детето е изпратено от Духовния свят на Земята, за да донесе важна информация от този свят, да изпълни някаква мисия и да дари обществото с нови знания. Затова е изключително отговорна задача за семейството да открият тази мисия и да насочват детето по пътя на изпълнението й. Името, дадено на детето, отразява мисията му на Земята.

Раждането обикновено е съпроводено с песни, чрез които майката подканва бебето да се роди. В Уганда й е забранено да пие вода изправена докато е бременна, за да не се роди кривогледо дете. Често й биват давани билкови отвари, които да подпомогнат раждането, тъй като в някои племена никой няма право да докосва гениталиите на жената (в това число и акушерката), освен мъжа й. В Гана майката трябва да държи краката си кръстосани в следродилния период, тъй като се вярва, че навлизането на въздух в тялото може да доведе до кървене или постоянно издут корем.

В племето Умтата, между третия и четиринадесетия ден от раждането си, бебето преминава през странния ритуал „Сифуду". Той се състои в събирането на листа от дървото Сифуду и поставянето им над запален огън. Това води до образуването на изключително лютив и дразнещ лигавиците дим. След това бебето се държи с главата надолу над дима и след известно време се връща на майката, която го прекарва първо под единия, а после под другия си крак. След този обичай се смята, че детето никога няма да изпитва страх или да е стеснително и винаги ще отстоява позицията си. В някои страни като Конго, всички момчета биват обрязвани след раждането си, което често довежда до инфекции и смърт поради лоша хигиена.

Следващият важен ритуал е този на преминаването от дете към отговорен възрастен. Често детето бива отделяно от обществото и от ежедневните грижи, за да му бъдат разяснени всички правила, закони и табута на това общество, както и да бъде запознато с мисията, която трябва да изпълни.

В племето Хамер, Западна Етиопия, младите момчета трябва да прескочат редица бикове, за да докажат, че вече са възмъжали. За племето Мурси е характерна церемонията „донга", която представлява бой между двама голи мъже. Те се бият с дървени прътове и понякога схватката завършва със смъртта на единия. Този обичай има за цел да покаже смелост и мъжество, както и да впечатли жените. Също така, пиенето на отвара от кръв и мляко е обичайно за Мурси. Други ритуали, маркиращи съзряването са обрязването при момичетата, и белязването на детето, правейки прорези с нож по кожата или изгарянето с нагорещено желязо. При племето Кхоса обрязването на момчетата е изключително важен ритуал, който е последван от около 2 месеца изолация и различни тестове за издръжливост.

Следващият важен етап от развитието на индивида е бракът. Африканската сватба е не просто събирането на двама души в едно семейство, а обединяването на две семейства или племена. Булката се явява като свързващо звено между бъдещото поколение и това на праотците. За да се омъжи, тя трябва да е девствена, като в Зимбабве това бива проверявано. Преди сватбата майката на младоженеца или самият той поставят пръст във влагалището на младоженката, за да проверят дали е девствена. В Уганда има обичай младоженецът, съпругата му и леля му да легнат заедно в брачното легло и там лелята да обучи невестата как да се държи в леглото. Също така е прието свекъра да спи с булката преди съпруга й. Друга традиция е прескачането на метла от двойката. Тази традиция символизира прехода от необвързаността към брака, новото начало.

В племето Зулу мънистата имат различно значение, а младите мъже ухажват момичетата, като им подаряват гривни от мъниста в знак на любовта си. Сватбените церемонии са изключително цветни, весели и под съпровода на традиционната музика. Те символизират прехода от детство към зрялост. В африканската култура се смята, че докато не стъпи в брак и няма деца, индивидът не е напълно зрял.

Африканското общество прави голяма разлика между остарелия човек и старейшината. Първият е просто човек, който е живял дълги години и той не е заслужил слава, боготворене и уважение. Според обществото, той не е живял смислен и ползотворен живот и затова няма защо да бъде запомнен. Такъв човек може да се смята за лош, такъв, който не спазва правилата на рода, крадец или дори човек, който не е встъпил в брак и имал деца. Докато старейшината е този, чийто живот е имал цел и я е постигнал. Той е изпълнил мисията си, преминал е през всички предишни ритуали и служи за образец за следващите поколения. Често младото поколение се допитва до старейшините за важни въпроси като семейството и етиката в него, брака, раждането и отглеждането на децата. Съществува съвет на старейшините, който насочва конкретното общество и решава проблемите в него.

Въз основа на същите разлики се разграничават и смъртта на почитания старейшина, превърнал се вече в праотец и просто мъртвия роднина, чиято смърт не е свързана с уважение или почести. Смъртта се смята за началото на по-дълбокия живот, където вече се осъществява връзката между видимия и невидимия свят. Всеки трябва да бъде погребан по подобаващия начин, за да не се превърне в странстващ дух, който не може да „живее" както трябва след смъртта си и затова може да бъде опасност за живите.

Един от погребалните ритуали представлява тялото на мъртвия да бъде изнесено от дома през дупка в стената, с краката напред, за да не може духът да намери пътя обратно към дома, а дупката веднага бива затворена. Друг вариант на този ритуал е пътят, по който се минава към гробището, да бъде зигзагообразен, да е осеян с тръни или да има издигната бариера над самия гроб. Други племена имат точно обратната традиция – правят всичко възможно, за да са сигурни, че мъртвият може лесно да върне у дома. Често бива погребван под или непосредствено до къщата.

Африка е континент, изпълнен с цветове, различни религии, традиции и обичаи, които, макар и различни от нашите, са много интересни. Местните жители и начинът им на живот, заедно с красивата природа и животните, които не можеш да срещнеш другаде, придават на континента особен чар. Там светът е различен и времето сякаш е в друго измерение.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани