Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Интересни факти за тракийската култура

  09 Септември 2014 1910 видяна
(4 гласа)

Историята на траките, които са населявали нашите земи от средата на II хил. пр. Хр. до VI в. сл. Хр., е пропита с мистерии и загадки. За съжаление, до момента учените нямат единодушно мнение по въпроса кога и откъде са дошли те и дали всъщност не са живели винаги в този географски ареал. Древните обитатели заемали територията на север до Карпатите, на изток до Черно море, на запад до р. Вардар, на юг до Егейско море и в Мала Азия. Те били част от индоевропейската етническа група (източник: Уикипедия).

За първи път са споменати от древногръцкия поет Омир в творбите му „Илиада" и „Одисея", които се превръщат в нещо като енциклопедия за античното общество. Етнонимът „траки", с който те са назовавани, има гръцки произход и се интерпретира като див, силен и необуздан. То е общо название за множеството племена от този етнос. Те живеели разделено и носели имената на царски династически фамилии като: Гети, Беси, Одриси, Трибали и др. Стремели се към запазване на независимостта си и образуване на своя отделна държава.

Траките се занимавали със скотовъдство, животновъдство и земеделие. Запазените предмети днес свидетелстват за развитието на занаяти като дървообработване, кожарство, рударство и грънчарство. Тракийците населявали малки селища и обитавали скромни домове. Тъй като войната била неизменна част от живота им, те строили своите жилища в естествено укрепени райони.

Траките развили култ към силите на Природата. Почитали извори, потоци, реки, дървета и гори. Според старогръцкия историк Херодот, траките се прекланяли пред Хермес, Арес, Артемида и Дионис. Един от най-известните митологични образи, който те почитали, е този на Орфей. Той е основател на учението Орфизъм и е известен с дарбата си на музикант. Орфей е човек, който успява да получи безсмъртие. Той е посредник между трите свята: Подземния, където съпровожда душите на мъртвите, Земния, в който се намират живите и Небесния, на който стоят Боговете.

Въпреки че траките нямали собствена азбука и не са оставили писмени сведения за своето съществуване, днес можем да вникнем в живота им, като се запознаем с едни от най-популярните археологически паметници, открити по нашите земи.

Безспорно свидетелство за високата материална и духовна култура на древното племе е откритото през 1949 г. Панагюрско златно съкровище, състоящо се от девет съда (една фиала и 8 ритона), върху които били изобразени сюжетни украси, заимствани от старогръцката митология. То е най-голямото открито златно тракийско съкровище до този момент. Теглото му достига 6 кг. Принадлежало е на неизвестен одриски владетел от кр.на IV в.пр.Хр. Предполага се, че намерените съдове са използвани за възлияния.

Друго известно откритие е Рогозненското съкровище, намерено във Врачанското село Рогозен през 1986 г. То се състои от 165 сребърни съда (някои от които позлатени), чието тегло достига до 20 кг. Смята се, че предметите в него са изработени по различно време и на различни места. Датировката варира от края на VI в. до IV в. пр. Хр. Принадлежало е на местен тракийски владетел. Част от съдовете съдържат имена на тракийски владетели и на самите майстори, които са ги изработили. Украсата им включва сцени от религиозните вярвания на древното племе и от гръцката митология, от което можем да предположим, че е имало силен културен обмен помежду им.

Следващата интересна тракийска находка, която заслужава вниманието ни, е Варнеският некропол, открит през 1972 г. Там са намерения 294 гроба, като се предполага, че са от края на V в. пр. Хр. Открити са златни находки, които били поставяни до покойника, за да го съпровождат в неговия отвъден живот.

Древното племе развило силен култ към смъртта. То вярвало, че животът продължава и след нея. Поради тази причина траките погребвали мъртвите с любимите им вещи. В част от подземните изкопи във Варна обаче липсвали човешки останки, което кара учените да стигнат до заключението, че някои от погребенията са били „символични" (кенотафи). "Символичното погребение" било характерно за тракийските царе. То изобразява тяхната смърт и възкресение. От откритите златни и керамични съдове и тяхната изработка можем да стигнем до заключение, че тракийското население е притежавало една значително висока за този период култура.

Друг паметник от древността е откритата през 1944 г. Казанлъшка гробница, която днес е част от списъка на ЮНЕСКО за Световно културно и природно наследство. Нейната датировка е от края на IV в. пр. Хр. Гробницата принадлежи на тракийския владетел Ройгос. Има куполна форма и е изградена от тухли. Тя е особено привлекателна заради запазените стенописи, които представят живописта на ранноеленистичната епоха. По стените на коридора (дромоса) можем да видим елементи, които изобразяват земния и задгробния живот на владетеля.

В гробната камера е поставен фриз, с който е представено „Погребално угощение", в което участват Ройгос и неговата съпруга. Около тях са разположени прислужници, поднасящи дарове на своите господари. Навътре в гробницата са открити останки на мъж и жена, а в преддверието скелет на кон. Смята се, че животното е принесено в жертвоприношение, за да служи в отвъдния живот на своя собственик. Във вечното жилище са намерени множество обредни предмети и златни украшения. Начинът им на изработка свидетелства за високото ювелирно майсторство, до което са достигнали древните творци.

Траките завещават на идните поколения едно многобройно културно богатство, което успява да впечатли всеки един, докоснал се до него. Митичният полъх от миналото неусетно успява да ни привлече към античните времена и да ни потопи в света на една отдавна приключила епоха.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани