Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Обсадата на Плевен през Руско-турската освободителна война

  16 Ноември 2014 958 видяна
(6 гласа)

Плевен – този български град и неговите околности в миналото са били населявани от различни племена – траки, римляни, славяни. Всички те са оставяли по частица наследство, което в днешно време се разкрива пред нас.

История

В покрайнините на Плевен, на територията на парк „Кайлъка", се намира реставрираната вече римска крепост „Сторгозия". Предполага се, че е съществувала между първи и седми век, до идването на славяните. Тук археолозите разкриват дебела крепостна стена, жилищни постройки, както и голяма базилика. След заселването на тези места със славяни селището е унищожено. Самото име на град Плевен възниква векове по-късно и произхожда от думата плевел. Назоваван е така заради буйната растителност в местността.

От историческа гледна точка, града има най-голямо значение по време на Руско-турската война. Тук в продължение на пет месеца са се провеждали битки за превземането му – битки, оказали влияние и върху крайния изход на войната.

Командир на Арменския корпус, изпратен от Видин в Никопол, бил Осман паша. След като руските войски навлезли в Никопол преди него, той се оттеглил с армията си в Плевен през юли 1877г.

Последвали няколко руски атаки (в периода от средата на юли до средата на септември), целящи превземането на града. Все безуспешни. Най-мащабна и кръвопролитна от тях била последната – 11-12 септември. Руската армия няколко пъти успявала да вземе надмощие над османците. Боевете тук се водели при с.Радишево, при Гривишките редути и при Зелените хълмове. След двудневните тежки битки руските войски претърпели поражение. Равносметката само от тази атака е ужасяваща – около 13000 ранени и убити от руска страна и 3000 от турска.

След погрома командването е възложено на ген. Едуард Тотлебен. Разбрал, че атакувайки няма да навлезе в града, той разработил план за пълна блокада на Плевен. Първата част от него се състояла в превземане на населените места около него. До средата на ноември Враца, Телиш и Горни Дъбник били извоювани от руснаците. Така османците се оказали ситуирани единствено в пределите на града, а територията около него била населена от руски и румънски части. Линиите, снабдяващи с храна турците, били прекъснати.

По заповед на ген. Тотлебен р.Тученица, която преминавала през града, била преградена. Така бил спрян притока на вода. По поречието й имало изградени мелници за мелене на жито. Когато язовина на реката се напълнил и прегражденията на реката били разрушени едновременно, водата заляла всичко пред себе си, включително и мелниците.

Въпреки нарастващите нужди от хранителни припаси Осман паша отказал предложението за капитулация. Причина за това е, че е очаквал помощ от Сюлейман паша – командващ Централната османска армия. Помощ, която така и не дошла. Войската му била разгромена преди да е успял да достигне града.

След като турския командир разбрал, че подкрепление нямало да пристигне, решил да изтегли войската си в София. Това могло да се случи само като нападне руската армия при р.Вит.

Била нощта на 10 декември. Заради гъстата мъгла турското движение по брега на реката било забелязано трудно и все пак руското командване било известено за него. Около седем часа се чул първия изстрел. Турската армия нападнала 9-ти Сибирски полк. Ранени руски войници почти нямало – били незабавно убивани. След няколкочасова битка руснаците получили подкрепление. Под атаките на руски, български и румънски войници турците били принудени да отстъпят. На Ясенския мост над р. Вит Осман паша бил ранен. Там той обявил капитулация и предал сабята си на ген. Ганецки. По-късно цар Александър наредил сабята му да му бъде върната в знак на уважение към военното майсторство, с което ръководел армията си.

Забележителности

Днес хранилище на миналото се явяват няколкото музея в града, пресъздаващи най-значимите моменти от битките, приютили костите на част от хилядите загинали и съхраняващи вещите им.

Такава е Къщата музей „Цар Освободител", разположена в центъра на града. В миналото къщата е била собственост на виден плевенски търговец – Иван Вацов. След като е превърната в музей, около нея е изграден малък уютен парк, който през лятото „кипи" от живот. Самата къща е сравнително модерна за времето си. Стаите са богато обзаведени, а предметите сами по себе си говорят за своя влиятелен собственик. Сред жителите на града е известна с това, че Александър Втори е посрещан именно в нея и двата пъти, в които е пристигал в Плевен. Единият от тях е непосредствено след капитулацията на Осман паша. С голямо историческо значение е една от стаите, в която турският командир получава обратно своята сабя в знак на уважение към военните му умения.

На територията на централния площад на града – „Възраждане" , се намира параклис – мавзолей „Св. Георги Победоносец". Построен е в памет на загиналите при обсадата на Плевен войници, сражавали се за България. Част от тях са погребани в крипта под него. Мавзолеят е християнски. Конструкцията му – на типична българска църква – го подсказва. В дясно от него гори Вечния огън – мълчаливо напомнящ за загиналите.

Едно от най-живописните кътчета в Плевен е паркът „Скобелев". Няколко десетки стъпала водят до него. На входа му две големи оръдия – реквизит от войната – посрещат посетителите. Малки храсталаци и многогодишни кестени, съществували като че ли винаги заедно, засилват усещането за покой, което ще ви обзема, когато преминавате през малката желязна порта. Особено красив е паркът през зимата. Навлизайки в него ще имате усещането, че ставате герой на някоя зимна приказка. В която обаче няма добри, нито лоши. Имало ги е. Но те са останали тук завинаги. В този парк. Затова и местността се нарича Мъртвата долина. Тук, в Братска могила - костница, построена 1907г., се съхраняват кости на жертви от битките.

Срещу Костницата се намира панорамата "Плевенска епопея 1877" – величественият символ на Плевен. Построена е в чест на загиналите. Картините в нея са дело на 11 руски и 2-ма български художници. В сградата има няколко тематично обособени зали. В Уводната зала се намират шест платна, отразяващи различни моменти от историята на войната – като Априлското въстание и боят при Шипка. Основно място заема Панорамната зала. Тя е с кръгова композиция, а лененото платно, върху което е рисувано, е с дължина 115м. Зрителят има усещането, че се намира в центъра на бойното поле. Пресъздадена е третата атака на Плевен и трийсет-часовото отблъскване на турската войска.

Чувството, че присъствате там, сред разрухата и опустошението, е почти действително. Усещането за това се подсилва от копията на предметите, използвани във войната. Всички те се явяват продължение на чудесата картина. Окопите, дупките, униформите са съвсем реални. Шапките, каруците, пушките, хомотите и десетките други малки и големи детайли – всичко е истинско. Следващата зала наподобява Панорамната, но платното е с дължина 17м. Върху него е изобразена последната битка – при р.Вит. Това е ключовото сражение, в което Осман паша развява бяло знаме. В последната зала върху две четири-метрови платна е изобразена капитулацията на Осман паша и Зимното преминаване на Балкана от руската армия.

Друга важна забележителност в града е Регионално – историческият музей. Включва експонати от различни епохи. Най-ранните датират от около 50-45 хил.г. пр. Хр. Тук има глинени и златни съдове от праисторическия период; статуетки от римския; накити и вещи от българското средновековие. Оръжия на труда, както и вещи от бита и поминъка на българина от 15в. до 19в. също могат да се видят в музея. Чрез тях е разкрит живота във всеки един аспект на неговото развитие. Впечатление правят ярките цветове на народните облекла. Същите тези цветове – бяло, зелено, червено и жълто – са присъствали и в жилищата на хората от онова време. Раздел „Възраждане" е разположен в пет зали, в които поетапно е представено духовното и икономическото развитие на българите. Експозицията завършва с революционното движение и типичните за него оръжия. Следва представяне на предмети от новата история– от периода след Освобождението до наши дни. Освен всичко това тук могат да се видят монети както от Римската епоха, така и от по-късен етап.

Парк „Кайлъка"

Разположен на няколко километра от гр.Плевен, в долината на р.Тученица, природен парк „Кайлъка", се възприема като символ на Плевен, наред с Панорамата. Въпреки че не пресъздава по уникален начин историческото минало, не е лишен от собствено очарование. Паркът е разположен на площ от около 10000 дка. Но в миналото това не е било така. Заслуга за разширяването му има ген. Иван Винаров. Той е разширил четири пъти площта на парка, като е изкупил имуществото около него и след това го е дарил. Паркът се е изграждал в продължение на години, за да се превърне в това, което е днес. По негова инициатива се изграждат и язовирите в „Кайлъка". Паркът приютява в себе си множество растителни и животински видове. Мащабни скални образувания (40-50м.), някогашно дъно на Световния океан, заемат голяма част от парка. В тях са се оформили множество пещери с различна големина. Тук се намира плевенския зоопарк, както и Музеят на виното.

В началото на „Кайлъка" е пешеходната алея. Стари кестени я обточват от двете й страни. А зад тях – обширни поляни, обсипани с маргаритки. И сред всичко това – минувачите, песента на птичките и цветята – се извисява статуята на ген. Иван Винаров.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани