Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Как кафето покори Европа и кои са първите кафенета на континента?

  27 Ноември 2014 933 видяна
(4 гласа)

Въпреки че кафето се консумира от стотици години, все още има противоречиви мнения за това коя е неговата родина. Разказват се различни легенди за това как и от кого е било използвано за пръв път. Според някои изследователи неговият произход се корени в Етиопия, според други – в Африка. Има и поддръжници на тезата, че навлиза от Америка, но те са малко. Независимо от това каква е истината, неговото разпространение на Балканите започва от пристанище в Йемен, чрез арабски търговци.

Преди да навлезе в Европа, кафето се е утвърдило като ценна напитка първоначално в Турция през 16в. Скоро след като навлязло в бита и ежедневието на турските граждани, отворили врати и първите кафенета. Пространството на кафенето – изцяло мъжко – привличало гражданите, които прекарвали тук свободното си време, пиейки кафе и пушейки чибук. При приготвянето на напитката се спазвал специален ритуал – затова се наричало „а ла турка". Приготвяло се в джезве, на дървени въглища или на пясък. Обикновено се консумирало с вода и конфитюр, но когато това ставало само с вода – отпивала се глътка от едната напитка, а след това от другата, за да се усети силния вкус на кафето.

Първоначално кафенето било място за усамотение или разговори от ежедневието. Но впоследствие започнали да се разискват политически въпроси и темата за управлението на Турция станала водеща. Различни настроения обхващали мъжката част от обществото. Гражданите били недоволни, бунтували се, крояли заговори. Когато султанът разбрал за това, издал заповед всички кафенета да бъдат затворени. Но хората се възпротивили. Кафенетата продължили да съществуват, независимо от забраната. При тези обстоятелства той бил принуден да я отмени.

Италия

Разпространението на кафето се осъществявало от изток на запад. Така през 1615г. венециански търговци, които посетили Турция, пренесли кафето във Венеция. Окончателно напитката се наложила сред местното население, когато посланика в Персия Дела Вале се завърнал от там. Още докато бил в Персия, опитал напитката. Харесал я и я пренесъл на родна почва.

Кафене „Флориан", което отворило вратите си преди няколко века, съществува и до днес. В момента то е един от символите на Венеция. Само няколко години след създаването на „Флориан" броят на кафенетата както в града, така и в цяла Италия, се увеличил значително. Поради големия обществен интерес заведенията започнали да се конкурират. В надпреварата кое ще създаде повече удобства и уютна атмосфера, кафенетата се променяли и модернизирали. Появявали се нововъведения като стая за тайни срещи или игра на карти.

След отварянето си „Флориан" се превърнало в център на социален и културен живот. Събирали са се художници, актьори и писатели. Бизнесмени и адвокати са идвали тук, за да обсъждат, разискват и разрешават своите дела и сделки. Италианците толкова много харесали кафенето като пространство, че дори започнали да издават вестник „Il Caffee", отразяващ темите, които вълнували посетителите – политика, литература, наука, право.

Англия

Първото кафене в Англия се намирало не в Лондон, а в Оксфорд – 1650г. То бързо се превърнало в интересно място за срещи и дискусии за студентите. Две години по-късно Паскуа Розе (предполага се, че е била гръцка гражданка) отворила първото кафене в Лондон. След това отворило и трето – отново в Оксфорд. Разпространявали се. Дори се специализирали според личните интереси – за лекари, за адвокати и т.н. Но Чарлс Втори, който по това време управлявал Англия, взел решение да издаде заповед, с която да нареди незабавното затваряне на кафенетата. Причините за това били две: някои от кафенетата се превърнали в трибуна на идеи против правителството; кафенетата били изградени предимно от дървен материал, който бързо се разгарял при пожар, дори самите те били предпоставка за възникването на такъв. След като заповедта му траела едва няколко дни, вълна от протести предизвикала отмяната й.

Франция

Кафето достигнало до френските граждани благодарение на Турция и по-специално на турския пратеник Сюлейман ага. По време на официалния прием (1664г.) той поднесъл на присъстващите напитката. Всички я одобрили.

Според сведенията през 1672г. била открита първата будка за кафе. Продажбите били успешни, но кафенето „Прокоп" бързо се превърнало в любимо място за гражданите. Било създадено от италианеца Прокопио дел Кастел през 1686г. Просъществувало е и до днес. Благодарение на уютната атмосфера и близостта на Комеди Франсез, „Прокоп" се превърнало в любимо място за срещи на френското общество. От него водят началото си литературните кафенета във Франция. Било е посещавано от Бомарше, Волтер, Русо. Тук енциклопедистите обсъждали темите за свободата, за природата, говорили за идеите си; за социалните и политическите проблеми. Всичко това е дало тласък на началото на Великата френска революция. Тук се е намирало гнездото на интелектуалния елит.

Кафето също се е европеизирало. То вече не е било по турски, в джезве. Било е по френски, в допълнение със сладолед.

Виена

През 1683г. турската армия обсадила Виена – обсада, продължила почти два месеца. С чужда помощ австрийската армия отблъснала турската. Отстъплението довело до изоставяне както на вещи, така и на чували с неизвестно за гражданите съдържание. Тези чували били пълни с кафе. Според една легенда австрийски офицер, пребивавал известно време в Турция, поискал чувалите като възнаграждение за заслугите си по време на обсадата. Така той бил първият, който започнал да разпространява ароматната напитка сред гражданите на Виена.

За период от около сто години атмосферата в кафенетата значително се променила. От семпли пространства за срещи се превърнали в луксозни заведения. Всеки малък щрих допринасял за това – сребърните чаши, закачалките, кокетничещата с клиентите касиерка. Като добавка към кафето започнали да се поднасят майсторски изработени сладкиши. Появили се така наречените концертни кафенета, в които се изявявали велики музиканти. Постепенно кафенетата се превърнали в място за забавление на цялото семейство. В края на 19в. дори се обособили специални салони за жени. Помещенията започнали да стават все по-големи и по-пищни. Оформили богато обзаведени и изискани салони с мраморни маси, дивани, кристални полилеи и големи картини.

От Виена – по Дунав – ние българите сме приели една нова култура: виенски стол, виенско колело, виенско кафе. Постепенно у нас кафенето се европеизирало. И тук то вече не било изцяло мъжко пространство. Допускало се посещението на жени, а след Първата световна война – пребиваването им без придружител. В София се обособили няколко литературни кафенета. Едно от най-популярните сред тях било „Цар Освободител", намирало се на едноименния площад. Просъществувало от началото на 20в. до 1947г. Подобно на „Прокоп" и това място било център на интелектуалци – писатели, артисти, художници, журналисти, професори. Сред тях били: Йордан Йовков, Елисавета Багряна, Сирак Скитник, Атанас Далчев, Христо Ясенов, Асен Разцветников, Чудомир и много други. Тук се били установили българските духовни творци; тук, на това място за спорове, за диалози и идеи. И всичко това се случвало в „това малко заведение, зад прозорците на което се точел по булеварда лентата на софийския живот" (Св. Игов).

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани