Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Чудесата на Троянския манастир Успение Богородично

  11 Декември 2014 1382 видяна
(3 гласа)

Троянският ставропигиален манастир „Успение Богородично" се намира в село Орешак, на около 10 км от град Троян. Точната година на създаването на манастира не е известна, но според преданието, причина за основаването му е иконата „Света Богородица Труеручица".

Според хрониките влашки монах, носещ със себе си иконата като подарък за близките си във влашко, чул за установил се тук атонски монах със своя ученик. Решил да остане при тях за няколко дни. Но скоро, изплашен от турските гонения по тези земи, той взел иконата си и поел към влашко. Тогава се случило първото чудо. Конят се спънал и отказал да продължи пътя си. Това монахът приел като знак, че иконата иска да остане още малко тук. Върнал се при монаха. Но когато за втори път поел по път към дома, конят отново се спънал и отказал да продължи. Това се случило три пъти. Така монахът решил да остави иконата на това място. Сред местното население бързо се разнесла мълвата за чудната поява на иконата. А около монаха се събрали и други монаси, които в последствие поставили началото на Троянския манастир.

Така иконата станала причина за построяването на третия по големина манастир в България. Но неговото застрояване отнело векове. Сградите са издигани в различни етапи – свидетелство за това са характерните за отделните периоди дърворезби. През 18 в. манастирът подел своя възход. По това време имало вече функциониращо килийно училище. Изградени били и няколко нови сгради, както и водоснабдяването му. Отново през 18 в. била построена каменна съборна църква, както и манастирският скит "Св. Николай Чудотворец", намиращ се на 2 км от манастира. Втория скит - "Св. Йоан Предтеча", в местността Зелениковец, е построен около 1830 г. Тогава манастирът е признат за подвластен на Цариградската патриаршия и се е освободил от влиянието на ловешките гръцки владици.

Тридесет години по-късно била изградена пететажна кула в двора на манастира. Съставена от съдохраниище, параклис и стаи, като в горната й част се намирала звънарница. След като част от кулата била разрушена през 1898, през 1987г. е напълно реставрирана.

Стенописите в църквата „Успение Богородично" са дело на Захари Зограф. Наред с Христос, мъчениците и светците, под влияние на своя патриотизъм срещу олтара той изобразил и Св. св. Кирил и Методий, Св. Михаил, Св. Георги нови - Софийски и Св. Никола Софийски. В главната църква на манастира се пази чудотворната икона. Тя е копие на „Света Богородица Труеручица", която се намира в Хилендарския манастир.

Много са хората, които вярват в нейната чудодейна сила. Бездетни жени измолват на празника на манастира рожба и след усилени молитви я получават. Много тежко болни, сполетени от житейски нещастия и пострадали при инциденти търсят спасение в манастира. Много родители избират това място, за да кръстят децата си и да имат закрилата й.

Хрониките на Троянската обител показват, че чрез молитви към нея районът бил спасен от върлуващата чумна епидемия през 1838г. Хора от околните населени места дошли в манастира в деня на неговия празник. Монасите посъветвали игумена да затвори вратите за тях. Опасявали се, че сред населението имало болни, които можели да заразят всички. Но игуменът категорично отказал. Нямало как да затвори портите на манастира за онези християни, които имали нужда от него. Тогава мнозина монаси избягали от там. И намерили смъртта си. А онези, които останали и изчакали заразата да премине, се завърнали здрави в домовете си.

Не е случайно, че именно зад чудотворната икона патриарх Максим е избрал да бъде неговият гроб, който в момента се е превърнал в място на поклонение като към светец. Много хора вярват, че молбите, изречени на гроба му, биват чути. Според Балканското атонско сдружение той може да бъде канонизиран за светец заради чудесата, които се случват тук.

Троянският манастир е свързан и с най-великото име в българската история - Васил Левски. Той основава таен революционен комитет, на чело на който е архимандрит Макарий. Неведнъж Дякона се укривал в манастира. Архимандрид Макарий, както и останалите монаси, имали големи заслуги по време на войната. Те насочили своите усилия в събиране на оръжия и на средства за руските и българските войски. Под ръководството на самия архимандрит се организирал лазарет за лекуване на ранените войници. Негова била и инициативата в манастира да се изгради денонощно работеща хлебопекарна, която ежедневно осигурявала хляб за войските.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани