Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Българският принос към световното културно нематериално наследство

  08 Януари 2015 507 видяна
(1 глас)

Бистришките Баби

Едно от двете нематериални културни наследства на България според ЮНЕСКО е хорът на „Бистришките баби".

Село Бистрица е едно китно софийско селце, разположено в подножието на Витоша, а най-голямата му гордост е неговият ансамбъл. В основата е „Бистишката четворка", която в началото на създаването си е представлявала група музиканти, свирещи на гайда, гъдулка, тамбура и кавал. В последствие към инструментите е добавен и акордеон. Това е първият оркестър на БНР. Хорът на „Бистришките баби" е създаден седем години по-късно, като за година на официалното му сформиране се приема 1946 година.

Селото се намира в шопския регион, който е известен със своята богата музикална традиция. Именно тази традиция ансамбълът съхранява и представя в държави като Унгария, Австрия, САЩ, Испания, Франция и др.

Чрез музиката артистите разказват за наши традиционни празници като Коледуване и Лазарица. Представят българската сватба от едно време, както и различни ритуали от шопския край по един впечатляващ и неповторим начин.

Това, което отличава ансамбъла, са певиците – „Бистишките баби". Техният специфичен начин на пеене е определен от специалистите като полифония, а в родното им село го наричат архаична полифония. При нея част от жените са извивачки - оформят извивките в песента, а останалите пеят монотонно - двугласно или преминаващо в триглас. Според експерти този тип пеене се е зародил преди християнството.

Песните, които изпълняват, са запазени през годините и продължават да се пеят в техния автентичен вариант. Не се променят, не се осъвременяват. Артистичната цел на „бабите" не е нито да са популярни, нито модерни, а да представят фолклора в неговата изначалност и неподправеност. Така те се явяват носители и преносители на една многовековна традиция.

За да съхранят наученото до момента, те трябва да го предадат на по-младите. „Бабите" са един уникален пример за устно предаване на фолклора от поколение на поколение. Без записки и ноти „внучките" постепенно се "потапят" в древната традиция, на която ще бъдат носители.

Вследствие на неголемия интерес от страна на младежта към фолклора и ограниченото сценично време на изпълнение на репертоара се е стигнало до редуциране на броя на песните, които „бабите" изпълняват.

И все пак през 2005 г. певиците са обявени от ЮНЕСКО за шедьовър на нематериалното културно наследство на човечеството.

Нестинарството

Далеч от шопския край - в Странджа планина - от векове се пази едно древно наследство, мистичен и необясним танц, наречен нестинарство.

Танцът се практикува в няколко български села. Използва се като турстическа атракция на други места, но в своя автентичен вид се е запазил само в село Българи. Село, успяло да съхрани своите традиции през годините. Първото му споменаване в документ датира още от 1454 година. Това е едно от най-старите странджански села.

Въпросът за произхода на нестинарството не е изяснен напълно. Сред специалистите и до този момент възникват противоречия. Но част от тях подкрепят твърдението, че танцът се е родил още по времето на траките. Петко Славейков, който пръв описал танца, също вярва в езическия му произход.

В миналото нестинарството е било разпространено не само в Странджа, но и в области на днешна Гърция и Турция, населявани от древния народ.

През вековете християнските светци Константин и Елена станали покривители на тази езическа практика. Разбира се, Църквата заклеймява нестинарството, но съществуването му е поредният пример за това как различни култове и традиции могат да се допълват, изграждайки едно цяло.

Нестинарите вярват, че танцът бил възроден след турско нашествие на територията на с. Българи. Според една легенда, когато турците нахлули в селото и го опожарили, запалили и църквата. Виждайки, че и тя гори, възрастна жена влязла боса в нея и успяла да изнесе икона на светците Константин и Елена. Когато излязла по стъпалата й нямало следа от изгаряне. От тогава жителите възобновили танца върху въглени.

Така всяка година на 3 юни - празника на Св. св. Константин и Елена, ритуалът започва още от утрото. Цялото село се отправя към аязмото (водоизтоюник, който се намира до свещен обект). Там иконата се освещава, а под музиката на гайдата и тъпана събралите се играят хоро. Огънят се пали още по обяд.

Важна роля в празника има конакът. Това е храмът на нестинарите. Тук се съхранява нестинарския тъпан, тук иконите се оставят, за да „починат". Това е и мястото, в което нестинарите изпадат в транс преди танца.

Вечерта, когато шествието се е придвижило от един от параклисите до огъня, е останала само жаравата. Музиката не спира да звучи. Нестинарите се подготвят за своя танц. Тъпънът бие. Първият от тях преминава през въглените, образувайки кръст. Последван е от останалите. Танцът започва. Нестинарите танцуват боси, а в ръцете си държат иконата на светците. Традицията се възражда отново и отново - всяка година на същата дата. А посетителите стават част от нея, „потъвайки" в ритъма на тъпана.

След като танцът приключи, традиционно нестинарите завършват с хоро около огъня. Тези хора вярват в пречистващата сила на огъня. Вярват, че той изчиства душата от злото и греховете.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

1 коментар

  • Връзка на коментара Roni Roni 08 Януари 2015
    Този материал е написан изключително некомпетентно. Защо допускате хора, които нямат понятие за какво пишат да публикуват в публичното пространство.
    Бистришките баби са група, а не хор или каквото и да било... И не те в селото обозначават пеенето си като архаична полифония. За да напише някой това трябва изобщо да не знае за какво става дума.
    Ама не е само това!!!
    Уволнете я тази женица, дето пише такива глупости. Само ви излага.

Коментирани