Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Кой в действителност откри Америка или легендата за Лейф Ериксон

  10 Януари 2015 843 видяна
(6 гласа)

В столицата на Исландия, Рейкявик, днес се издига величествена статуя на норвежкия мореплавател и изследовател Лейф Ериксон. Историята за Лейф, превърнала се в легенда през вековете, е епичен разказ за първия европеец, стъпил в Новия Свят, почти 500 години преди експедицията на Христофор Колумб през 1492г.!

Лейф е роден в Исландия около 970г. в семейството на норвежкия изследовател Ерик Торвалдсон, известен като Ерик Червеният. Според повелите на викингската традиция, Лейф не е отгледан от семейството си. На 8 годишна възраст той е поверен на грижите на германеца Търкър. Търкър разкрива на Лейф множество важни и полезни знания и умения, като това да чете и пише с рунически знаци, научава го на келтски и руски език, въвежда го в основните принципи на търговията. Той показва на Лейф и как да борави с оръжия, разкрива му тайните на ботаниката, запознава го с древните викингски саги, предавани от поколение на поколение. В свободното си време, Лейф наблюдава пристигащите в пристанището кораби и слуша безбройните, безкрайно любопитни разкази на моряците.

На 12-годишна възраст, обучението на Лейф приключва и той се завръща в бащината къща. Там намира дома си процъфтяващ с нараснал брой стада, постройки и роби. Не след дълго, обаче, инцидент променя съдбата на цялото семейство - бащата на Лейф убива човек, по време на сбиване, и е прокуден от Исландия за период от 3 години.

Нежелан и в пределите на родината си - Норвегия, Ерик Червеният, заедно със семейството си, решава да потегли на запад в търсене на непознати земи, за които е чувал неведнъж моряшки истории. Няколко дни по-късно те достигат нова земя, на която трайно се установяват. Ерик кръщава тази земя с гръмкото име Гренландия. Там той основава първата викингска колония.

Лейф е едва 17-годишен, когато чува разказите на норвежкия пътешественик-изследовател Бярни Херьоулфсон за други непознати дотогава земи. Разкази, които, не след дълго, ще окажат съдбовно влияние в живота на младия Лейф. Бярни разказва как, по време на пътуването си до Гренландия, буря отклонява курса на кораба му, и в резултат на това, екипажът се натъква на земи, различни от териториите на Гренландия. Вместо обичайните за Гренландия ледници, пищна растителност обгръща бреговете на чудния нов пейзаж. Нетърпелив да достигне до крайната си дестинация, Бярни не слиза на брега да изследва новооткритите земи. Той съобщава за своите открития и в Гренландия, и в Норвегия, но по това време те не предизвикват очаквания интерес в тамошната общественост.

Седем години по-късно, 24-годишният Лейф поема на своето първо самостоятелно морско пътешествие, в ролята на капитан на кораб, натоварен с отговорната задача да занесе дарове на крал Олаф I Трюгвасон в родната страна на родителите му - Норвегия. По време на престоя на Лейф в Норвегия, кралят успява да го убеди да се отрече от досегашната си вяра в езическите викингски богове и да приеме с отворени обятия християнската религия. По нареждане на краля, Лейф поема обратния курс към Гренландия, придружен от свещеник, чиято мисия е покръстване на жителите на първата викингска колония в новата християнска вяра.

Годината е 1000г., когато Лейф се отправя на най-важното пътешествие в живота си. Въодушевен от разказите на Бярни Херьоулфсон, наследил изследователския дух на баща си и привличан от неизвестното, Лейф събира екипаж и отплава на запад, следвайки маршрута на Бярни, в търсене на новите земи. На 600 мили разстояние от Гренландия, експедицията на Лейф се натъква на скалиста земя, покрита с ледници. Лейф й дава името Helluland или Каменна земя. Днес областта е позната като Бафинова земя – най-големия остров на територията на Канада с площ от 507 451 км².

След откритието на каменния арктически остров, Лейф се отправя на юг и попада на нови земи, много по-различни от скованите в лед досегашни територии. Тези се отличават със своите бели плажове и буйна растителност. Той кръщава земята Markland или Гориста земя, днес помещаваща се на територията на източните брегове на Канада.

Третата земя, която Лейф открива по време на своето изследователско пътуване, го поразява с мекия си климат, изобилие от риба, пасища, гори и диви лози. Лейф кръщава новооткритата земя Vinland или Земя на виното (може да бъде тълкувана и като Земя на пасищата), позната днес като областта L'Anse aux Meadows в Нюфаундленд, Канада.

Изненадващ е фактът, че новооткритата земя на Винланд привлича незначително малка група от хора от Гренландия, които при сблъсъка си с местното индианско население, намират смъртта си в новооткритите земи. Това е и причината Европа дълги години да остане в неведение по отношение откритието на Новия свят. Историята за Лейф Ериксон, с прозвището Щастливецът, успява да просъществува през вековете единствено благодарение на гренландските и исландски саги - великолепни художествени творби и безценни исторически документи, онагледяващи живота и мирозданието на викингския народ.

Днес, макар и да е повсеместно разпространено вярването, че именно Христофор Колумб е откривателят на Америка, Лейф Ериксон има не по-малкото право да бъде отъждествяван с тази титла, свидетелство за което е и официалното признаване на датата 9 октомври за „Ден на Лейф Ериксон" в Америка през 1964г. от американския президент Линдън Джонсън, в чест на първия европеец, стъпил някога на американска земя.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани