Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Япония: Хашима - призрачният остров

  17 Юли 2015 887 видяна
(4 гласа)

Остров Хашима или още наричан Гунканджима, е малък самотен остров в югоизточните предели на Япония, чиято тъмна история достига до нас, за да ни разкаже за своето трагично минало.

Хашима е един от 505-те необитаеми острова в префектура Нагасаки, с площ от 61 хил. кв.м. Погледнат от разстояние, островът изглежда като място, излязло от някой филм на ужасите, приветствайки ни с високи бетонни сгради, останали да стърчат над вълните като безмълвни колоси. На фона на тази злокобна картина, човек остава изненадан, когато разбере, че само допреди четиридесет години на него са живели повече от пет хиляди души, превръщайки го в най-гъсто населеното място в света.

В исторически план Хашима може да се раздели на три периода, тясно обвързани с енергийната политика на Япония, която тя се опитва да оптимизира още преди въздигането на император Мейджи.

Първият период се характеризира с феодалното владичество на фамилия Фукахори, които присвояват правата над мините на остров Такашима, след като виждат изгодата от добива на въглища, започнат от местното население. Така, в рамките на няколко години, Фукахори се сдобиват с един мощен източник на печалба, използвайки труда на островитяните от Такашима, които са принудени да работят като подизпълнител за аристократичната фамилия.

Голата скала, която представлява Хашима по това време, се оказва изключително богата на този ценен енергиен ресурс, към който Япония обръща поглед, търсейки заместел на трудно добиваната борова смола.

В средата на 19-ти век парната машина вече е навлязла в морския транспорт и необходимостта от въглища се увеличава. От това се възползват и японците, които започват да разработват и околните на Такашима острови, на които също са открити богати находища. През 1887 година Фукахори заселват Хашима с работници, възползвайки се от нововъведенията на шотландеца Томас Глоувър в областта на минното инженерство. Прокопани са вертикали шахти на голяма дълбочина за пълно усвояване на въглищния ресурс.

През 1890 година клана Набешима, към който се причислява и Фукахори, продават острова на компанията Мицубиши за 100 000 йени. Хашима е пригоден за масово заселване, като се изграждат високи защитни стени, предпазващи хората от морските вълни. Прокопани са две дълбоки шахти на дълбочина от близо 200 метра.

С това започва и вторият период от историята на острова, който се характеризира с пълното усвояване на енергийните ресурси на Хашима и окончателното завършване на заселването му.

В началото на 20. век Мицубиши започват да строят и първите бетонни жилищни сгради, с цел да се преодолее дефицита на жилищно пространство. Това се случва през 1916 година, само 14 години след издигането на първата подобна постройка в света в Илинойс, САЩ.

Населението на острова надхвърля 3000 души, а добивът на въглища нараства значително. До началото на Втората световна война в Хашима вече има над тридесет бетонни постройки.

Намирайки се само на 16 км от пристанищния град Нагасаки, Хашима не остава незасегнат при взрива на атомната бомба на 9-ти август 1945 година. Високата смъртност на острова обаче се обяснява с тежките условия на труд и лишенията, на които са подложени работниците, особено в годините на войната. Именно тогава в Хашима работят предимно китайски и корейски военнопленници, насилствено изпратени там, за да заместят мобилизираните японски мъже.

Третият период от историята на Хашима може да се разглежда като възход на японската промишленост, която престава да бъде ориентирана към военната индустрия. Населението достига своя връх - 5 259 души, превръщайки острова в най-гъсто населеното място, както в Япония, така и в целия свят. Изградени са училище, болница, кино, повече от тридесет магазина, храмове, както и публични домове. Хашима се превръща в един урбанизиран лабиринт, на площ само от 6,3 хектара.

През 1963 година започва голяма кампания по озеленяване на Хашима, който изначално не притежава каквато и да било почва, а от там и растителност. Създадени са цели комплекси от градини върху покривите на сградите, в които се отглеждат плодове и зеленчуци. С това отчасти се прекратява зависимостта на островитяните от външните доставки на провизии.

Краят на този период започва с появилия се нов енергиен ресурс на световната икономическа сцена, който бързо заменя употребата на въглища. Става въпрос за петрола, който принуждава японското правителство да направи рязък завой в своята политика, инвестирайки в неговия добив. Стартира масово прекратяване на работата на въглищните мини – процес, който продължава до края на 70-те години.

На 15 януари, 1974 година, компанията Мицубиши официално затваря комплекса Хашима, изпращайки преквалифицираните работници в други нейни клонове.

Така, още в средата на същата година, островът остава напълно обезлюден, превръщайки се в безмълвен страж на съседното пристанище Нагасаки, привличайки вниманието на преминаващите кораби със своята злокобна аура и повехнала слава.

Използвайки историята на Хашима в днешни дни, японското правителство започва мащабна кампания за запазване на националните енергийни ресурси, като посочва резултатите от пълното усвояване на природните богатства и неминуемата зависимост от външния свят, какъвто е случая и с „мъртвия" остров. Разпечатани са голям брой плакати с лика на Хашима, като предупреждение за всички японски граждани, които трябва да се замислят, ако не искат след време страната им да се превърна в една гола и безлюдна черупка, в резултат на ожесточеното й експлоатиране.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани