Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Музей на текстила в Сливен

  04 Май 2016 475 видяна
(5 гласа)

България, 1834. Завърнал се от Русия предприемач. Новаторски нюх. Амбиция. Упоритост. Това са всички нужни предпоставки за откриването на първата българска фабрика в Сливен, узаконена с ферман. Поставяйки началото на текстилното фабрично производство, Добри Желязков показва, че дори в пределите на Османската империя, невъзможни мечти няма - нужно е просто да се бориш за тях!

През 1906 г. близо до фабриката се изгражда текстилно училище „Добри Желязков", което сега е национален паметник на културата. През 1984 г. то се превръща в Музей на текстилната индустрия. Това е първата българска музейна институция - член на Европейската текстилна мрежа (от 1998 г.). В ролята си на носител на българската текстилната култура, негова задача е да разкрие приоритета на индустрията за стопанството ни, да покаже историята на текстилната промишленост, да покаже българския принос в световното производство.

Музеят разполага с 8 зали, които в хронологичен ред представят появата, развитието и постиженията на текстилната технология, от първите ръчни техники до машинното производство. Разбира се, специално място е отделено и за родоначалника на българската индустрия Д. Желязков – Фабрикаджията. Музейните ценности оформят общо 36 колекции. Едни от най-големите измежду тях са: текстилни занаяти; занаятчийски изделия; уреди и съоръжения за ръчно текстилно производство; тъкачна техника; плетачна техника; производствено търговски картели на различни текстилни фирми; текстилно образование и др.

Отивайки в Музея на текстилната индустрия, обиколката ви започва със залата на ръчното производство, в която са експонирани уреди, използвани в домашното, занаятчийското и манифактурното световно производство от VІІ век пр. Хр. до края на ХІХ век. Музейният екскурзовод ще започне беседата си от хурките и вретената, след това разказът ще премине през първите форми на тъкане – стан с кори и гребен, вертикален стан, педален стан (от ХІІ век), предачни колела и чекръци (от ХVІ век). Ще акцентира вниманието ви и върху стана „летяща совалка" (дело на Джон Кей, 1733 г.), поставил началото на индустриалната революция в Европа, както и на стана за фигурално тъкане (Жозеф Мари Жакард, 1804 г.) и първата програма, работеща на перфорационен принцип.

Следващият важен раздел на музейната експозиция са представените текстилни занаяти, развивани в България още от края на ХV век. Тук музеят се различава от много други заради своята динамичност - на 27 места в залите се извършват демонстрации. Посетителите на музея могат да наблюдават как се използва бояджийска преса, как се отмотава и оплита копринена нишка.

Ако пък желаят, могат да сменят ролята на наблюдатели да станат главни действащи лица, като се включат в демострираните техники. Едни от по-любопитните за посетителите занаяти са мутафчийството, което се е занимавало с изработването на козяци (груби, дебели тъкани, изтъкани от козина) и килимарството, което представлява ръчната изработка на известните чипровски и котленски килими.

Последният тематичен раздел на музея е този на фабрично-машинното производство. Неговото развитие е проследено чрез немалка колекция от предачни, тъкачни и плетачни машини. Немското машиностроене от началото на ХХ век е представено от предачна машина за вълнена прежда на фирма „Швалбе" (1937 г.) и развлачваща машина от 1917 г.

Английското присъствие в този сектор е представено от педално-задвижван стан на фирма „Хатерслей Кромптон" (1893 г.) и предачна машина за памучна прежда на фирма „Плат" (1939 г.). В отделна зала е проследено и развитието на българската тъкачната техника. Едни от експонатите са: лентовата тъкачна машина (1953 г.); пневматичната тъкачна машина (1961 г.); габровският тъкачен стан „Янтра" (първата българска автоматична тъкачна машина 1969 г.).

Друга зала на музея е предзназначена за временни експозиции. Има и специализирана библиотека с българска и чуждестранна литература за техника и технология на текстилното производство. В нея има пълен набор от първите български учебници за текстилни специалности за средно и висше образование, документален и снимков материал на личности и организации, свързани с развитието на текстилното производство в България.

След обиколката на музея имате възможност да си закупите собствено производство сувенири от специалния щанд и да си отдъхнете в кафе-сладкарницата, намираща се в прохладния двор на музея. И цялото това преживяване би ви струвало 3 лв., ако сте възрастен, и 1 лв., ако сте ученик, плюс 5лв. (по желание) за беседа или демонстрация.

Никога не бях предположила, колко време и усилия са нужни, за да стигне до мен любимата ми рокля... докато не отидох в Музея на текстилната индустрия в Сливен. Хубаво е, че има такива места, които ни запознават с българския принос в световните тенденции и ни напомнят, че лесна работа няма – за всичко се иска майсторлък!

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани