Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

България в Уикипедия

  05 Май 2016 1048 видяна
(7 гласа)

Република България се намира в Югоизточна Европа, по-конкретно в източната част на Балканския полуостров и заема 23% от неговата площ. На север граничи с Румъния, на запад със Сърбия и Македония, на юг с Гърция, на югоизток с Турция, а по източната ни граница се простира Черно море. Общата дължина на държавната граница е 2245 км. – 1181 км. сухоземни, 686 км. речни и 378 км. морски. Площта на България възлиза на 111 хиляди км², а населението – 7,364 млн. души.

Най-ранните свидетелства за човешко присъствие по нашите земи са от 44 000 година преди новата ера. Към петото хилядолетие преди новата ера в североизточна България процъфтява култура, която създава най-ранните златни украшения в Европа. От Античността до Тъмните векове по тези земи се развиват културите на траките, древните гърци и римляните. С пристигането на славяните през VI век, а век по-късно и на прабългарите, започва процесът по изграждането и укрепването на българската държавност.

Основите на българската държавност са поставени през 632 година от Кубрат с неговата Велика България. След разпадането й, неговият син хан Аспарух довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа. През 680 година аспаруховите воини разгромяват 40-хилядната армия на василевса Константин IV Погонат край местността Онгъла. В следствие на загубата Византийската империя е принудена през 681 година да подпише мирен договор.

По силата на този договор Византия е задължена да плаща годишен данък на новата българска държава. В ранните си години Аспарухова България обхваща земите от северните склонове на Стара планина на юг, до река Дунав на север и от река Искър на запад, до Черно море на изток. За престолен град е избран Плиска, а новата държава започва да се разширява териториално и да укрепва политически. По това време още един български хан идва на Балканския полуостров - Кубер създава Куберова България в Македония.

В началото на Х век Първата българска държава достига своя разцвет в развитието си. Тя оказва влияние на източноевропейските народи чрез своята литература и добри книжовни школи. През 1081 година Първата българска държава спира да съществува, след като пада под Византийска власт.

С въстание през 1185 година българите отхвърлят византийската власт и така се ражда Втората българска държава. Тя достига върха на могъществото си и териториалното си разширение през първата половина на XIII век и съществува до 1396 година, когато пада под Турско иго.

След близо пет века робство през 1878 година България се освобождава с помощта на Руската империя и възстановява държавността си. България започва да съществува под формата на монархия. Следват редица грешни ходове от страна на управляващите, като започват да се водят редица войни със съседни държави. По време на двете световни войни България застава на страната на Германия.

През 1946 година автократичната монархия е заменена с народна република от съветски тип, ръководена от Българската комунистическа партия. Социалистическият строй съществува до 1990 година, а след това България поема по пътя на либералната демокрация и пазарната икономика. От 2004 година страната ни е член на НАТО, а от 2007 година на Европейския съюз.

България се намира на между Южна и Източна Европа. Географският й център се намира в Централна Стара планина - местността Узана. Страната обхваща региони, които в класическата епоха са известни като Мизия, Тракия и Македония. Равнините заемат около 30% от територията на страната, а платата и хълмовете около 41%. Силно изразен планински характер се среща предимно в югозападната част, където се открояват Рила и Пирин.

В Рила се намира и най-високият връх на Балканския полуостров – Мусала, висок 2925 м. На изток се намират по-ниските, но обширни Родопи. От запад на изток страната е пресечена наполовина от Старопланинската верига. Хълмист и равнинен е релефът в югоизточните части, по крайбрежието на Черно море, както и на север по поречието на Дунав. С ниски и малко на брой възвишения пък е Добруджа – най-равнинната част от България.

Речната мрежа на страната е добре развита и включва около 540 реки, по-голямата част от които преминават само през планинските райони. С изключение на река Дунав, повечето са сравнително къси с ниско ниво на водата. Най-дългата река, намираща се само и единствено на българска територия е Искър, с дължина 368 км. Други по-големи реки са Струма и Марица.

Преобладава умереният климат с горещо лято и судена зима.

В България има сравнително голямо разнообразие от животински и растителни видове. То включва около 100 вида бозайници, над 400 вида птици, близо 40 вида влечуги, над 200 черноморски и сладководни риби, над 27 000 вида насекоми и безгръбначни, и над 10 000 низши и висши растения и гъби.

Някои от най-разпространените животни в България са благородният елен, сърната, дивата свиня, чакалът и лисицата. Розата, която е пренесена по нашите земи от Персия, е символът ни пред света. Над 30% от площта на страната е покрита с гори. На територията на България съществуват 3 национални парка, 55 резервата, 11 природни парка, 503 защитени местности и 35 поддържани резервата. Защитени са 574 вида растения, 483 вида животни и 1774 вековни дървета.

По българските земи са открити едни от най-древните културни ботатства на Европа. Най-старото обработено злато в света е от Варненското съкровище от V – IV хилядолетие преди новата ера.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани