Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Музеят Ермитаж - мястото за уединение с картини на Екатерина Велика

  12 Август 2016 2562 видяна
(2 гласа)

Русия със своите необхватни за нашите представи мащаби, със сигурност притежава неизброимо количество от произведения на живописта, скулптурата, графиката, приложното изкуство, колекции от монети, ордени и отличия, образци на оръжие, археологически находки и много други... В Санкт Петербург – един от най-живописните градове в света, е ситуиран Ермитажът. Сградите, събрали повече от 4000 картини, над 7000 рисунки, приблизително 8000 гравюри, почти 10 000 гравирани камъка и още, и още, допълващи бройката до зашеметяващите 3 000 000 експонати... По своите мащаби шестте сгради, които включва Ермитажът, отстъпват само на Парижкия Лувър по богатство и изобилие от притежания.

Самата сграда е проектирана от италианския архитект Бартоломео Франческо Растрели през XVIII век в бароков стил и се превръща в негова коронна творба. Открита е през 1764 година като част от личната колекция на владетеля, управлявал най-дълго Руската империя - императрица Екатерина II Велика. Тя наричала Ермитажа своето „място за уединение", каквото и всъщност означава думата „ермитаж" от френски език.

Колекциите са разположени в няколко сгради – Зимният дворец, Малкият Ермитаж, Старият Ермитаж, Новият Ермитаж, Ермитажният театър, Меншиковският дворец и сградата на Главния щаб.

Столетия наред Зимният дворец е бил най-голямата и най-представителна сграда на Петербург. Дължината й е 200 метра, ширината 160 метра, а главният корниз, обкръжаващ зданието, е с дължина повече от 2 километра. В Зимния дворец има 1057 помещения, 117 стълбища, 1786 врати и 1945 прозореца. Общата площ на музея възлиза на 127 478 кв. метра.

Внушителното въздействие на Ермитажа започва още от царствената парадност на стълбището, от златните изваяни украшения по стените, от белия мрамор на статуите, от гигантския плафон с боговете от Олимп, изобразени на него. От горната площадка на стълбището през Фелдмаршалската зала се озоваваме в просторната, осветявана от 28 полилея „Павилионна зала", която е оформена в няколко различни стила. Тук е и приказно красивият „Фонтан на сълзите" – копие на прочутия Бахчисарийски фонтан в Крим.

Едни от най-известните експонати, съхранявани в Ермитажа са две от най-прочутите мадони, рисувани от Леонардо да Винчи – „Мадона Беноа" и „Мадона Лита". И в двете си произведения големият майстор утвърждава майчината любов като висша човешка добродетел.

Рафаело е представен с две творби – „Мадона Конестабиле" , която рисува, когато е на 16 години и „Светото семейство" – изпълнена със спокойствие и сдържано човешко достойнство.

Третият голям представител на Ренесанса – Микеланждело Буонароти присъства със скулптурата си „Сгърченото момче", която е била предназначена за гробницата на Медичите във Флоренция.

Забележителни са творбите и на други големи италиански майстори, представени в Ермитажа. Това са „Каещата се Мария Магдалена" и „Свети Себастиян" на Тициан. „Раждането на Йоан Кръстител" на Тинторето, „Пиета" на Веронезе, „Свирач на лютня" на Караваджо, „Посрещането на френския посланик във Венеция" на Антонио Каналето.

Испанската живопис заема достойно място в музея с творбите – „Апостолите Петър и Павел" на Ел Греко, „Молитвата на невръстната Дева Мария" на Сурбаран, „Момче с куче" на Мурильо, „Портрет на херцог Оливарес" на Веласкес и „Портрет на актрисата Антония Сарате" на Гоя.

На холандската и фламандската живопис също е отделено много място. Най-ярки са творбите „Персей и Андроида" и „Съюз между Водата и Земята" на Питер Паул Рубенс, „Семеен портрет" и „Автопортрет" на Антонис ван Дайк, натюрмортите на Франс Снайдерс, жанровите сцени на Давид Тенирис и Адриан Броуер.

От големите платна на Рембранд зрителят не може да не се спре с вълнение пред „Даная" и „Завръщането на блудния син", които са част от най-добрите творби на великия художник. Много интересни и широко известни са „Мъжки портрет" на Франс Халс и битовите сцени на Питер де Хох и Ян Стейн.

Немската живопис се запомня преди всичко с картините на Лукас Кранах и пейзажите на Каспар Давид Фридрих.

Двамата английски художници Томас Гейнсбъроу и Джошуа Рейнолдс са представени с портрети – едни от най-добрите в Ермитажа.

Наред със „Семейството на млекарката" от Луи Льонен, композициите на Никола Пусен и пейзажите на Клод Лорен френската живопис и широко представена с творбите на Антоан Вато и най-известната от тях „Капризната", жанрови сцени на Жан-Батист Шарден, характерни любовни сцени от Буше и Фрагонар, портрети от Грьоз и Енгър, ловни и мавритански сцени от Йожен Дьолакруа, пейзажи от Камий Коро и Теодор Русо и изключително богата колекция от картини на френски импресионисти, сред които наситените със светлина и свежест пейзажи на Клод Моне, „Село край Сена" на Алфред Сисле, „Булевард Монмартър" на Камий Писаро, портрети на Огюст Реноар, творби на Ван Гог, Сезан и Гоген, парижки пейзажи от Пиер Бонар и Марке и произведения на Дерен, Пекасо, Матис и много други.

Преди да напуснем Ермитажа, трябва да видим и монументалната гробница на Александър Невски, за която са изразходвани над тон и половина сребро и две великолепни зали – Малахитовата, която е облицована с малахит и Георгиевската, която е с площ 800 кв. м.

Част от картините и залите можете да видите в галерията към статията.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани