Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Роженският събор - лицето на Истинската България

  05 Януари 2017 456 видяна
(2 гласа)

Кое е нещото, което има силата да ни върне националната идентичност? Кое е това, което да ни кара отново и отново да се гордеем, че сме българи? Кое ни обединява във време на разединение? Как да почувстваме в кръвта си онази тръпка, която са чувствали преди векове нашите прадеди? За българите през вековете има много истории, но само една история, но само едно място, има силата да просветли мъглата в спомените ни за Истинската България.

Скрито в планина, в която до ден днешен могат да се видят останките на много антични и средновековни крепости, в планината на Орфей – Родопите, има място, за което се носи легенда, че притежава истинския български дух. Именно върхът, който преди векове е бил границата между България и Османската империя – връх Рожен, е онова магично кътче, което завладява мислите, съзнанието, душата и сърцето на българите.

На обширните му Роженски поляни за пръв път през 1898 г. се създава Роженският събор. Идея за него дава свещеник от село Соколци – отец Ангел Инджов, който от начало призовал своите енориаши да почетат всички светии в деня на св. Панталеймон (27 юли). За място на честванията той избрал параклиса на „Св.св. Кирик и Юлита". На избраното място се събирали всички жители на изкуствено разделените околни села – Момчиловци (от българска страна) и Соколовци (от турска страна), като си организирали родови срещи и си припомняли родното с народни песни и магични звуци от гайди. Правили си и големи трапези, на които присъствали печени на чевермета агнета, а докато хапвали споделяли си радостите и тревогите си.

В това време поляните на Рожан оживявали и от тях се носила магията на родната ни България. Когато след 1912 г. Родопите се освобождават от османска власт, традицията остава жива и запазва духът, който е имала. Символ на Роженския събор се превръща самобитният гайдарски оркестър „Сто каба гайди", създаден от гайдари от различни родопски села през 1961 г.

Търсещ социална значимост през годините, Роженският събор прави различни събори, било то за автомобилисти, за животновъди и прочие, но успява да удържи своята значимост на пазител на родното и българското. Връх в развитието си Роженският събор изживява през 1972 г., когато на сцената му се изявяват над 3 500 самодейци, а гайдите наброяват 300. Тогава публиката му достига 150 000 души. През 1993 г. той бива признат за Национален събор, като в него се включват много знайни и незнайни родопски изпълнители, с една единствена цел – да запазят жив българският фолклор.

В него взима участие и самата Валя Балканска, която през 1977 г. „изстрелва от Рожен" песента, която звучи наред с музиката на Моцарт, Бах и Бетовен на борда на космическата станция „Вояджър" – „Излел е Дельо хайдутин". Самата песен е от златоградския регион (Родопска фолклорна област), и е известна като песента на една овчарка, а самият и текст има три варианта, но една основна идея - Дельо хайдутин заръчва да не потурчат двете му лели в селото му.

Роженският събор се провежда през месец август на всеки 4 години с продължение два дни. Традиционно откриването му дава химна на Родопите – „Бела съм бела юначе", под съпровода на „Стоте родопски гайди". След 9-годишното му прекъсване Роженският събор се възроди през 2015 г., когато се проведе от 17 до 19 юли и събра над 250 000 души. Тогава в него взеха участие над 400 гайдари, а декор беше българското знаме с размери 300 метра дължина на 80 метра ширина.

Над 100 години Роженският събор пази своята традиция и наследството на родината ни. Кара ни да не губим българското в кръвта си, дава ни самочувствието да се наречем истински българи! Запознава новите и бъдещите поколения с красотата на майка България и ни призовава да не губим вярата си в самите нас, в историята ни. Връща ни изгубената национална идентичност и ни обединява във време на разединение.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани