Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Живот в Гърция: Историята на една българка

  02 Август 2017 3436 видяна
(1 глас)

Животът в Гърция е слънчев, спокоен за своите жители. Но какъв е за чужденците, дошли от далеч, за да изкарат пари и прехрана за себе си и своите семейства... ?

За да разберем това ще ви разкажем историята на една българка заминала в чужбина, една от многото... дошли на чужда земя оставяйки дом и родина, отиващи в неизвестното.

Ще я наречем Л.А.

Тя е само на 25, когато заминава за Гърция. Оставяйки деца и родители в България тя заминава, за да им осигури достойно бъдеще и нормален живот.

Останала вдовица от рано с деца, за които да мисли, тя е принудена да замине заради трудностите в родната страна, изпълнени с ежедневна борба с работодатели, ниско заплащане и липса на ефективни закони.

Откакто замина, се минаха четиринадесет години. Четиринадесет години изпълнени с труд и мъка по дома. Живот на два бряга с половин сърце в България и половин в Гърция. Животът ѝ минава неусетно, работи и спестява за децата. За да имат всичко от което имат нужда едни нормални деца. Но струва ли си цената?

Да изкарва пари, има коректни работодатели, има уважение на работното място и условия за нормално съществуване. Но е сама, сама в чужда държава далеч от близките, от дома, далеч от всичко мило и родно. Прибира се за месец в годината, но какво е месец със семейството пред това да живееш заедно с тях? А децата ѝ израстват без нея, без майка. Израстват нуждаещи се от обич и внимание. Отгледани от баба и дядо, но с липса на майката в сърцето.

И Л. А. спестява и спестява. Минава се година, две. Обещава си, че като мине и тази година ще се върне в родината, ще е спестила достатъчно, за да е при децата. Но така се минаха четиринадесет години в Гърция. Когато се върне е хубаво, казва си че повече няма да пътува обратно. Но с връщането на Л.А. се връща и страха от бедността и несигурността, че няма да може да си намери работа. И хайде обратно пак в Гърция.

Работила е в Атина, Тасос, Халкидики. Чистила е къщи там и хотели. Гледала е възрастни жени. Работа има, намира си. Заплаща ѝ се навреме. Има и свободно време през почивката за разходки. Там е хубаво, бели къщи и сгради построени навсякъде заради силното слънце. Има островчета малки и големи с красиви пейзажи, екзотична природа и море с кристално прозрачни води, разказва тя. Изпълнени са с едър бял пясък, живописни скали и златни брегове.

Тя е там, но мислите ѝ са в България при децата и родината. Сърцето ѝ е в родната къща в Родопите. Мислите ѝ се връщат при боровете, под които е израснала и играла, стигащи чак до небето.

Мисли си, работила е толкова години за чуждите хора в южната ни съседка, за чуждите семейства и домове. А нейният дом и семейство ги няма. Не чува смеха им. Не вижда радостта им. Не знае за какво страда сърцето им и от какво се вълнува. Тя е майка прекарала живота си в Гърция, но ѝ стига мисълта, че семейството ѝ е подсигурено благодарение на нея, дала му е всичко и са добре. Имат всичко. Живеят нормално. Това е нейният живот, животът на децата ѝ.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани