Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Живот в Италия: Историята на една българка

  01 Септември 2017 1485 видяна
(1 глас)

Казвам се Мирела, от град Пловдив съм. И сега ще ви разкажа историята на живота ми, за това как попаднах в приказна Италия, как след това се влюбих в нея и исках да се върна, но като неин постоянен жител. Надявам се да ви е интересно.

Всичко започна, когато бях на 16 години, тъкмо бях свършила училище и беше започнала лятната ваканция. Очертаваше се лятото да мине, както обикновено щеше да има разходки с приятели из Пловдив, ходене по басейни, почивка със семейството на море. Но за огромна моя изненада, както си стоях у нас един летен ден и закусвах сутринта изведнъж се обади най-добрата ми приятелка Ели. Съобщи ми, че баща и го изпращат в командировка от работата в Италия за две седмици и има възможност да я вземе с него. Но по хубавото е, че беше предложил да извика и мен, за да има компания и да си изкара незабравимо, защото какво по хубаво има от това да си на пътуване до Италия с най- добрата приятелка. Звучи чудесно. И беше!

И така опаковахме багажа, взехме самолетни билети и тръгнахме. Плана беше баща й да ходи по ангажименти, с които е зает от работата, а ние да обикаляме и да разглеждаме забележителностите по цял ден, като ни беше наел и собствен екскурзовод, което беше чудесно. Да знам, сбъдната мечта е за много хора и за нас беше така. С нетърпение очаквахме да слезем от самолета в Рим, да се настаним в хотела и да започнем с обиколката. Всички сме гледали много филми за Италия и за красотите ѝ, но повярвайте на живо е много по привлекателна, не може да се опише усещането, което изпитва човек като стъпва из улиците на Рим и вижда живота в него. Едновременно е забързан, но някак не усещаш как свикваш с него и как те омайва да останеш завинаги там. Гледаш хората как минават покрай теб, всеки със своята история изписана на лицето му, някои щастливи други угрижени, но някак симпатични, сякаш излезли от приказка.

С моята приятелка, докато ходихме от забележителност до забележителност, се забавлявахме, като предполагахме всеки минувач покрай нас какъв е по професия, с какъв характер е и дали има половинка до себе си или не. Беше много смешно и интересно да отгатваш по лицата на италианците какви хора са.

И така разгледахме естествено Колизеума, който беше на първо място в списъка на нашия гид. Беше невероятен, пълен с история във всеки един сантиметър от него. Не преувеличават рекламодателите по туристическите агенции, че човек стъпи ли в Roma, както е на италиански името на града, задължително трябва да посети Колизеума, иначе сякаш не е бил в Рим.

След това бяхме в базиликата Свети Петър, Римският форум, Националния музей и в много други забележителности. Отидохме и до фонтана Ди треви и да спазихме поверието и хвърлихме монети в него. Аз хвърлих една монета, защото ако хвърлиш една легендата гласи, че ще се върнеш отново тук, а аз исках определено да се върна. В главата ми се беше вече оформила фантазия как живея в Италия и как работя тук. Отскоро бяхме в тази държава, но я заобичах. И щях да направя всичко, за да се върна обратно тук.

Баща ѝ искаше да разгледаме не само Рим, но и други градчета, за да видим повече от красотата на Италия за наш огромен късмет. Ходихме до Пиза, за да видим наклонената кула и си направихме и шеговитите снимки „подкрепям с пръст/ръце кулата в Пиза да не падне", беше омайваща наистина.

След това минахме през Милано, отдадохме се на солиден шопинг и разходка из Изола, а след това отпочивахме в едно от симпатичните кафенета покрай канала. Беше незабравимо и доста изморително. Следващ град за посещение беше Неапол, сгушен скромно до Везувий, който ни остави без дъх с неговите чаровни гледки край Амалфийското крайбрежие.

Минаха неусетно за нас тези две седмици. Оставиха ни незабравими емоции и спомени изпълнени с опознаването на архитектурните чудеса на Италия, в хапване на най-вкусната пица и сладолед и опознаване на изкуството, което вдъхновява човек.

Ах тази красива и романтична Италия. Влезе в сърцето ми и не можа да излезе. Това беше ваканцията, която ме вдъхнови и след няколко години ме върна обратно. След като се върнахме в България почти веднага започнах курс по италиански, за да науча езика граматически и говоримо добре. Времето ми минаваше в усилен труд за овладяването на езика и преминаването към следващата стъпка, да ме приемат в един от елитните университети в Рим. За моя огромна радост и късмет, родителите ми ме подкрепяха и имаха възможност да ми помогнат, за да осъществя мечтата си и да се върна обратно в приказното за мен място.

Минаваше времето в усилено учене и явяване по изпити, за да придобия нивото, което се изисква за приемане в университет там. Не беше лесно да ви кажа, отказах се от много излизания с приятели, за да мога да постигна това, което искам, но си заслужава, минаха се тези години. Пораснах и ме приеха психология в Roma, беше най-щастливия момент в живота ми, заслужаваше си. Вече се виждах като психоложка там с мой собствен кабинет, който щях да си отворя след време. И знам, че ще успея с много труд и усилия, знам това.

Ще ви пожелая да имате шанса, който имах аз, да осъществите мечтите си, защото няма по прекрасно нещо от това да получиш нещото, което най-много искаш.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани