Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Живот в Испания: Историята на една българка

  31 Октомври 2017 1397 видяна
(1 глас)

Вярвате ли в съдбата или сте поклонници на случайността? Често се питам каква е онази сила, изправяща хората пред препятствията, които животът им поднася. Съдба или случайно стечение на събитията – няма значение, имат значение само поуките, с които изплуваме след всяка една трудност. Съдбата реши да ми разкаже една история за изпитанията, на които е подложена ежедневно една българска майка в далечна Испания.

Вяра е една нормална средностатистическа жена, родена в сравнително малък български град. Тя е от онези хора с тежките съдби, но типично по български готови на всичко за благото на близките си. Българката е самотна майка, която мислела, че би се борила със зъби и нокти срещу системата, за да може да остане да живее в родината си и детето ѝ да е българче, защото баща ѝ още от малка я научил да цени корените си и да обича България. Поне така разсъждавала по време на бременността, но съдбата решила да я изненада – като за начало с преждевременното раждане на малката Мира, а впоследствие и с още новини.

Малкото момиченце страда от генетично изменение, засягащо двигателните му способности, което въпреки всички усилия на лекарите, безкрайните изследвания и болнични престои, в България не могло да се диагностицира. Мира получавала гърчове, имала признаци за изкривяване на телцето, формата на главичката ѝ била по-различна, отличавала се с по едно допълнително пръстче на ръцете, не се хранела и не наддавала достатъчно на килограми. Диагноза – неизвестна, баща – незаинтересован, но за щастие ангелчето си има любвеобилна майка и прекрасен дядо, готови на всичко, за да го спасят.

Случайно те научили за някакви иновативни генетични изследвания, провеждащи се в Испания, придружени с допълнително лечение. Семейството не мислило дълго. Дядото продал цялото си имущество, събрали още средства от благодетели, с хиляди мъки подготвили необходимата документация и майката и бебето успели да заминат за Испания, за да може Мира да получи най-ценното за всички ни – здраве.

Още пристигайки в Испания, веднага разбрали, че тази страна не е само уникално съчетание от мек климат, безкрайни плажни ивици, кристални морски води и палми. В допълнение там живеели жизнерадостни вечно усмихнати местни жители с горящи южняшки души, които след следобедната сиеста се обличали в ярки носии, готови за страстен танц под кървящите звуци на Фламенко китарата.

Да, това е едната Испания, но другата Испания се слави и като страната с една от най-добрите системи за здравеопазване в света. Държавата отделя около 10 % от БВП за сферата на здравеопазването, а за разлика от други страни в Европа, където се забелязва недостиг на лекари, в Испания 4 лекаря се падат на 1000 души. Явно не случайно испанките се нареждат на второ място в света по продължителност на живот след японките по данни СЗО. Здравеопазването за здравноосигурени лица е безплатно.

Още първата седмица лекарите се заели със случая на Мира и провели редица изследвания. След един месец резултатите от изследванията били на лице, а диагнозата – поставена. Детето страдало от един много рядък синдром и се нуждаело от неотлъчните грижи на цял екип от лекари, педагози, социални работници и специалисти, но най-вече от много любов и последваща интеграция в обществото. Вземайки предвид диагнозата и последствията от нея; наблюдавайки целия процес, модерната апаратура и грижите, които се полагали за малкото ангелче в Испания; информирана за положението и за безизходицата, в която се намират хората с увреждания в България – липсата на инфраструктура за тях, предразсъдъците в обществото към тези специални хора и изолацията, в която се налага да живеят, майката размишлявала дълго и взела нелекото решение след предвиденото лечение да остане с дъщеря си да живее в страната на тореадорите. Всичко това за благото на Мира.

Вяра намерила възможност да започне да работи от вкъщи и да се осигурява в Испания, за да се грижи за малкото същество. Паралелно изучавала испански, за да не е зависима винаги от преводачите, които болницата ѝ осигурявала, и за да може сама да се информира за състоянието на детето си. Семейството получавало безплатни посещения от логопеди и физиотерапевти вкъщи. Всички се отнасяли с огромно разбиране към тях и им оказвали всевъзможна помощ.

В момента Мира е на 10 години и ползва инвалидна количка, но въпреки това може свободно да се придвижва из целия град. Посещава напълно нормално училище и всички я приемат като равна. Изучава езици, в частност и български, има силен афинитет към числата, а майка ѝ е неотлъчно там, бдяща над нея като орлица. Планува се в бъдеще малката героиня да започне да ходи в един от специалните центрове за социална заетост, с които слънчевата страна е известна. Шансът ѝ да намери нормална работа впоследствие е доста увеличен от факта, че работодателите в Испания получават облаги, когато назначават хора с увреждания, защото все пак няма значение дали един счетоводител върши работата си на стол или на инвалидна количка, стига да я върши добре. Да, всичко с Мира в Испания за момента се развива добре.

Животът в Испания не бе толкова лош и за Вяра. Страната ѝ харесваше, славеше се с колоритност, впечатляваща архитектура и забележителна история; местните бяха дружелюбни и с времето българската жена успя да стъпи на краката си и да осигури живот без лишения за себе си и дъщеря си. За тези години там тя създаде много приятелства и срещна хора, на които винаги би могла да разчита. Паралелно с грижите за дъщеря си, Вяра работи безспир и почти не спи. Редовно праща средства на баща си, за да може и той да живее без лишения. За щастие старецът за момента успява да се грижи за себе си, но Вяра все виждаше в очите му тъга.

Вяра и Мира редовно се прибират за кратко по празниците в България, но усещат че той страда, защото не може да стане пряк свидетел на развитието на внучката си, на малките успехи вследствие на лечението, не може да вижда чудеса и да чува кънтящия ѝ смях, не може да подкрепя българската майка в тежките моменти. Да, Вяра виждаше това винаги във влажните очи на баща си, когато за пореден път се сбогуваше с него и сърцето ѝ все кървеше от мъка.

Ако зависеше от нея въпреки всичко, което имаше в Испания, мигар би взела първия полет за родната страна. Но винаги, щом погледне Мира, която с малки крачки се доближаваше все повече към живота на здравите ѝ връстници, осъзнава, че е взела правилно решение. Проумява, че трябва да прояви още от типичния ѝ балкански нрав и от придобитата смелост на испански тореадор, за да бъде силна за трима.

Съдба, случайност или настроение на природата – няма значение, защото Мира е най-големият подарък, който животът можеше да поднесе на Вяра. Въпреки всичко, това си е нейното ангелче, което винаги я крепи и което научи една българка в Испания, че животът е непредсказуем и никога не сме застраховани от злополучия, но пък малките щастливи моменти са тези, заради които всички изпитания си струват, за да продължиш напред. Испания спаси Мира и даде надежда на една българска жена, на една българска майка, че въпреки всичко детето й ще води сравнително нормален живот, макар и това да е живот далеч от България.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани