Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Да четеш значи да пътешестваш

  12 Ноември 2017 124 видяна
(1 глас)

Пътешествие не е само физическото придвижване в чужда действителност. Пътешественик може да е всеки, който емоционално и психически умее да пресъздава реалности, докато просто пътува в градския транспорт или пие кафе у дома. Нашите спомени могат да ни пренасят в други времена и на различни места, чрез нашите сънища творим чудновата архитектура на разни вселени и градове. Когато четем, обаче, включваме нашето въображение и пътуваме заедно с представата на автора.

Доверяваме се на това, което той ни предлага за описание на всичко, което заобикаля героите и е среда на действията им. Писателят и написаното стават посредници между нас и един непознат свят. Всяка книга ни телепортира вдадени епохи и градове. Обстановката, дестинациите, улиците, специалните кътчета оживяват пред очите ни и създават микро свят, където живеем заедно с героите. Ще дам два примера от обичани книги, където местата на действие са изграждани отличаващо и запомнящо се.

Един от световните бестселъри на германската литература от 20 в., „Парфюмът: Историята на един убиец", ни въвежда в атмосферата на Франция през 18 в. като започва от Париж и стига до градчето Грас. Ще се фокусирам върху френската столица, която още в началото на книгата е толкова цветущо описана, че можеш да се почувстваш с обоняние почти като на главния герой в историята. Градът е най-вече представен през миризмите, които подсказват какво той предлага и дори как е разположен.

Представяш си зловонната мизерия, която вирее измежду хората, а те смело ѝ акомпанират. През смрадта, която очертава Патрик Зюскинд, можеш да придобиеш ясна идея за това с какво се хранят хората и как живеят. Всичко това е в първите страници. Читателят веднага навлиза в един нов свят, а въображението му отключва дори най-потиснатите кътчета в паметта на обонянието. Докато четем всъщност пътуваме чрез миризмите, които рисуват облика на местонахожденията в книгата.

Москва от началото на миналия век в шедьовъра на Михаил Булгаков, „Майстора и Маргарита", днес все още прилича на тази от романа. Често наричана „Москва на Булгаков" това е пространството, където се завихря поредицата от причудливи случки. Докато четеш спокойно можеш да си кажеш „Бях там!". Съвсем нормално е да предположиш как авторът е писал книгата докато се разхожда из московските улици. Нямаш никакво съмнение дали някоя от сградите, Патриаршите езера, Грибоедовата къща, театър „Вариете", мазето на Майстора или друг ключов център в сюжета, са точно такива.

Без значение дали сме били там или не, в главите ни се появява своеобразна карта на Москва и ние се превръщаме в нейни жители през цялата книга. Пресъздаването на библейски сюжети в атмосферата на древен Йерусалим наистина те отнася назад във времето, сякаш пътуваш в исторически обоснована реалност и си участник във всяка от ситуациите. Когато един автор изгради едно пространство, отварянето на книгата е като портал за ново измерение и читателят е там без да си купува самолетен билет.

Има редици книги, където се описват измислени светове – дали ще е Нарния, дали ще е Огледалният свят, дали ще е магическата реалност на Хари Потър. Фиктивните действителности са не по-малко истински от съществуващите, а те от своя страна са част от фантазията на всеки читател. Авторът на една книга създава в нея една паралелна вселена и книгата е средството, с което ние пътуваме както на различни места, така и във времето.

Бивайки пътешественици в една история, ние даваме свобода на нашия вътрешен свят и опознаваме собствените си представи. Откриваме многообразни светове, посещаваме различни градове и пространства, но и ние творим собствени маршрути. Нашият прочит е индивидуален и личен. Читателят пътува по своему в едно шарено пътешествие, а четенето винаги готви изненади.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани