Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Витоша планина

  23 Април 2013 694 видяна
(2 гласа)

Поради голямата близост на София до Витоша, нейните южни квартали са привлекателно място за живеене. Тяхното предимство е близостта на планината, чистия въздух и великолепната гледка разкриваща се през прозорците, както и спокойствието, което цари наоколо.

Разположена в Южната част на София и Западната част на България. Най-високият й връх Черни връх е с височина достигаща 2290 м. Заема четвърто място по височина в страната след Рила, Пирин и Стара планина. Витоша се намира между Стара планина и Рило-Родопския масив, принадлежащ към Средногорието. Парк Витоша е единствената планина у нас с куполовидна форма и поради това билото й се откроява добре за разлика от останалите планински масиви.

Билото и върви по върховете: Черни връх, Резьовете, Скопарник и Острица, по посока северозапад-югоизток. Заобиколена е от Софийското и Самоковското поле, Пернишката котловина, Панчаревският пролом на р. Искър, Владайския проход, както и високите седловини Ярема и Бука преслап. По склоновете й, по нейното подножие и периферията на близките котловини и наносни тераси и на витошките реки са се разпрострели множество селища.

Заради куполовидната си форма, за нея не са характерни дълбоките релефни образувания като долини и др. Всичко това се дължи на факта, че Витоша е планина, която е сравнително млада. Дели се на четири основни части, линиите и на четирите започват от най-високата й точка - Черни връх и свършват в подножието на планината.

Като скална основа и нагъване на земната кора Витоша и околните й територии са част от Вискярско-Витошкия синклинорий (може да го срещнете и като Софийски синклинорий). Поради този факт на територията й се проследяват множество процеси с разломен характер. Основните зони, при които протичат процеси от този род са Боснешкият разлом, Железнишката зона на срезване и други.

Характерни белези на планината са скалните реки (неправилно наричани в повечето случаи „Морени" поради визуалното си сходство с тях). Явяват се големи струпвания на заоблени скални блокове, образували се вследствие на течащата вода и изветряването, които постепенно са загладили техните ръбове. Каменните реки представляват основна туристическа атракция на планината. По територията на парка се срещат множество каменни сипеи.

Интересен за туристите и науката е Боснешкият карстов район, който е най-голямата територия с карстови форми на Витоша. Площта му е приблизително 30 кв. км. и почти целия се намира в парк Витоша.

Върхове във Витоша

Черни връх, с височина 2290 м.

Голям Резен - 2277 м.

Скопарник - 2226 м.

Карачаир - 2208 м.

Купените - 2196 м.

Малък Резен - 2182 м.

Ярловски купен - 2173 м.

Голям Котор (Сиврикая) - 2113 м.

Самара - 2108 м.

Лъвчето - 2052 м.

Силимица - 2041 м.

Сива Грамада - 2003 м.

Голям Купен - 1930 м.

Ушите - 1906 м.

Черната скала - 1869 м.

Камен дел - 1862 м.

Климатът на Витоша е особен. През цялата година температурата е сравнително ниска в по високите й части. Основно преобладават югозападните ветрове, които често по високите места са със значителна скорост. Сравнително рядко е слънчевото време, за средните части на парка то е неповече от 2400 часа, а на Черни връх - около 2000 часа.

Тук малките водни източници са многобройни, единствената голяма река, която извира от планината е река Струма, тя тече на юг, преминава през България и Гърция, и се влива в Бяло/Егейско море. Останалите по малки реки, които образуват дълбоки долини са Бистришка, Железнишка, Палакария, Матница, Владайска, Боянска, Драгалевска и други. Оттичат се към околните котловини и р. Искър. На територията на Витоша има шест подземни реки, в галериите на пещера Духлата, край Боснек.

Минералните извори са разположени в подножието на планината, предимно в землищата на Панчарево, Железница, Рударци и Княжево. Карстовите извори заемат южната част на природния парк, най-известен сред тях е „Живата вода" в местността „Врелото", над Боснек.

Поради голямото разнообразие от географски условия, различна надморска височина на различните части на планината, се наблюдава разнообразие от почви. Почвообразуването протича над продуктите от изветряването на скалите с киселинен характер. Участие за това има и специфичната флора. Повече от 50% от територията на Витоша е заета от гори, пасищата заемат 25 %, а останалата площ се разпределят между скалните масиви, каменни сипеи и т.н. Броят на висшите растения достига над 15000 вида, приблизително 50% от всички описани. Растителният свят на парка е резултат от климатичните промени и от човешкото влияние. Заради сеч през 20 век са застрашени и пострадали вековните дъбове и букови гори, които заемат подножието на планината. Обезлесени са най-високите части. В последните години се забелязва възстановяване на гората.

Витоша туризъм

Намира се в непосредствена близост до София и това е причината парк Витоша да променя повече своя облик, за разлика от другите ни планини. Природен парк Витоша е най-старият на Балканския полуостров, той е любимо място на софиянци за туризъм. Най-популярните маршрути за високите части на планината започват от северните склонове, при софийските квартали: Драгалевци, Симеоново, Княжево и селата Бистрица и Железница. До тях се стига по асфалтови пътища, както и с автобусни линии от София.

Има над 40 хижи и малки хотели, а заслоните са повече от 10 на брой. По големите хижи са: Алеко (Щастливеца) под Черни връх, Купените при връх Голям Купен, Камен дел (Северозападно от едноименния връх) и други. Витоша предлага добри условия за зимни спортове. В полите на Витоша е разположена Боянската църква, един от културните символи на България. Манастир с голямо историческо значение е Драгалевският. Витоша влиза в Стоте национални туристически обекта.

Природен парк Витоша

Първият парк на Балканите, създаден е през 1934 г. С него са свързани двата резервата намиращи се на територията му - Бистришко бранище и Торфено бранище. Размерите и границите на парка многократно са променяни. Тук влизат Боянският водопад най-високия на територията и „Самоковището" водопад на р. Бистрица. Двата водопада са обявени за природни забележителности.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Четени

Коментирани