Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Тадж Махал: Възвишената в двореца и Господарят на света

  11 Януари 2015 1824 видяна
(2 гласа)

Тадж Махал - мавзолеят, материален израз на любовта на един мъж към една жена, на преклонение пред един живот.

Това изящество на монголската архитектура е сътворено с усилията на хиляди строители, които в продължение на години изграждали гробницата.

Завършена е през 1653 година. Изградена е в името на една любов. Тази на монголския импетатор Шах Джахан към съпругата му Мумтаз Махал.

Тадж Махал се намира в Агра, Индия. И макар че при споменаване на името му в представите ни изниква голямата бяла страда с мраморния купол, Тадж Махал е комплекс от няколко сгради.

През 1628 година принц Кхуррам бил провъзгласен за император и приел името Шах Джахан - господар на света. Той се оженил за Арджунанд Бано, наречена Мумтаз Махал - възвишена в двореца.

Още 15 годишен, принц Кхуррам бил обект на желания от страна на всички млади момичета. Всички мечтаели за него и въздишали по неговата царствена особа. Но сред тях една се откроила със своята божествена красота, но и със самонадеяния си характер. Това била Арджунанд. Но минали пет години преди да се оженят. Когато това станало, принцът бил на 20 години, а неговата избранница - на 19. Тя станала негова спътница. Били неразделни. Придружавала го дори на военните му походи.

Императорът я обожавал. Строил палати за нея. За всичките 19 години, през които били заедно, имали 14 деца, седем от които не оцелели. Но по време на един негов военен поход съпругата му починала, след раждането на последното им дете. Предсмъртно го помолила да построи за нея храм, символ на тяхната любов. В продължение на седмица той останал затворен. Когато излязъл от покоите си, нямал нищо общо с могъщия владетел от преди. Бил сразен от загубата на любимата си. Наредил двугодишен траур. Но и създаване на нещо красиво и величествено като нея самата - Тадж Махал.

Произходът на името не е изяснен. Но се вярва, че името, обикновено превеждано като Царският дворец, е съкретена форма на нейното - Мумтаз Махал.

Тъй като разноските по строителството били огромни, се стигнало до държавна финансова криза. Когато се разнесла вест за сериозно заболяване на императора, синовете му оспорили властта. Един от тях победил, завзел престола и заточил своя баща в Червената крепост. Там той прекарал последните осем години от живота си, съзерцавайки Тадж Махал.

Самият комплекс е дълъг 580 метра и широк 300. А зад огромната врата, която го скрива, се намира джамия, конюшни и мавзолеят. Във фасадата на храма са инкрустирани цветни камъни, а върху нея са изписани стихове от Корана.

Самият комплекс се намира зад стените на тридесет метрова порта. Създадена е, за да не се вижда гробницата, докато не се премине през нея. Първоначално вратата е била създадена от чисто сребро, но тя е била взета от индуски воиски през 18 век. Надписите, които покриват портата създават илюзията, че са еднакви по размер, но това е така, защото големината на буквите се увеличава отдолу нагоре.

От двете страни на мавзолея има две идентични сгради, построени от червен пясък. Едната е джамията. Поради факта, че е обърната към Мека, тя е функционална. Другата сграда не е обърната в тази посока и затова не е предназначена за молитви.

Мавзолеят е с квадратна основа. Непосредствено до него се издигат четири минарета, високи почти 42 метра. Всички те са леко наклонени навън с цел да паднат при земетресение в тази посика, а не върху мавзолея. Минаретата завършват с малки куполи, а централната сграда - с купол, висок 70 метра, наподобяващ сълза. Според накои това е сълзата на Аллах.

Вътрешната част се състои от централна зала и четири по-малки такива. Тук са разположени копия на гробовете, а истинските се намират в крипта под нея. Гробовете в залата са украсени с полускъпоценни камъни и обградени с мраморен параван, изрисувен с детайлни цветчета. Над тях гори лампа, чийто огън никога не трябва да загасва.

Съвременната градина има разлика с оригиналната. Тя е била разделена от водни канали на 4 части с по 16 цветни лехи във всяка част. Дърветата били кипариси - символ на смъртта и плодови дръвчета - символ на живота.

Казват, че храмът е еднакво привлекателен по всяко време на деня, защото отразява в себе си цялата живописност на небето, от което струи ту червено, ту оранжево.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Четени

Коментирани