Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Санта Крус дел Ислоте - най-гъсто населеният остров в света

  05 Ноември 2017 214 видяна
(1 глас)

Някога изкачвал ли си върхове? Да, върхове, от онези, истинските, високо горе в планините. В случай, че някога си го правил, си изпитвал онова парливо сладникаво чувството на наслада, когато успееш да надмогнеш себе си и собствените си сили. Онзи паметен миг, когато сърцето ти тупти; дробовете ти са изправени пред жестока надпревара за следващата глътка въздух; краката ти, заплетени от умората, отказват да направят следващата крачка, а там сте двама – ти и планината. Но въпреки всичко на лицето ти грее ослепителна усмивка – от онези, редките усмивки, които се появяват само когато човек се радва на малките неща; радва се, че просто е там, горе, успял е да достигне най-ненаситните прелести на планините.

В тези редки мигове на искрено щастие човек се научава да цени точно тези усмивки, защото в нашия капиталистически свят щастието се е превърнало в стока. В стойност, която се измерва с притежание на материални вещи, а ние бавно се развиваме като най-алчните колекционери, които изкачват върховете по другия начин – не за да изпитат откровено щастие и да се усмихнат на прелестите на природата, а за да покорят още няколко метра от представите си за успех, изразяващ се в повече пари; в притежанието на по-луксозни коли;в живеенето в по-просторни жилища; в още лукс и в още удобства.

Съпоставяйки двата начина да покориш един връх в мислите ми винаги изниква едно понятие, с което се запознах преди време – вече леко поизбледняло откъм детайли в паметта ми, но все още изумяващо ме с логиката си – парадоксът на Истърлин. Според него „относителният доход (колко пари получаваме в сравнение с околните) има по-голямо значение от абсолютния доход". Подобно на заключението на Димитър Димов: "Ако изпушиш три цигари, четвъртата ще ти се стори безвкусна. Ако прекараш две нощи в любов, третата ще те отегчи".

Често се твърди, че жителите от бедните страни очаквано са по-щастливи, защото не са зависими от материалните вещи; оценяват малките неща в живота и са щастливи, щом успеят да задоволят основните си потребности.

Бихме могли сами да сведем доказателства за истинността на тази теория, ако насочим погледите си към екзотичните брегове на далечна Колумбия, защото именно там ще ни се отдаде възможността сами да направим от онези така често срещани снимки на хора, тънещи в мизерия, но сияещи с най-широките усмивки на света, тъй като там е скътан Санта Крус дел Ислоте – коралов остров в архипелага Сан Бернардо, който се слави като най-гъсто населения остров в света, където въпреки мизерните условия на живот, жителите му оглавяват класациите за едни от най-щастливите и спокойни хора на планетата.

Санта Крус дел Исолте, наричан от местните още раят на Земята, е с площ едва 2.4 акра – територия, малко по-голяма от едно футболно игрище, на която живеят над 1200 човека. Смята се, че островът е открит от група афро-колумбийски рибари от Бару през XIX век, които търсели нови места за риболов и били запленени от богатите находища на риба, омари и костенурки в местността. Те се заселили на острова и станали неговите първи обитатели.

Към настоящия момент там има 90 къщи, два магазина, един ресторант, дискотека и дори училище. Всичко това е разположено на нищожна територия и постепенно, тласнати от недостига на място, местните жители проявяват креативност и започват да издигат нови сгради над водата, служейки си с изкуствени средства.

Основното препитание на местните жители е именно риболовът, но постепенно запасите от риба привършват и на островитяните им се налага или да търсят работа извън Санта Крус дел Ислоте (най-често като рибари или като служители в хотели на близките острови), или да разчитат на туризма. Често отдават лодките си под наем на туристите, показват им острова, предприемат водни атракции с тях, изработват сувенири или пък им предлагат местна храна.

Но в случай, че решите да посетите Санта Крус дел Ислоте, трябва да се настройте, че на територията на острова няма да откриете нито лекар, нито полицай, нито канализация, нито течаща питейна вода. На всеки три седмици подводница от Колумбийския флот доставя определено количество прясна вода, а за всички останали битови нужди, дори и за прането на дрехите, жителите използват солената океанска вода. В Санта Крус дел Ислоте няма гробище и починалите се погребват в гробищния парк на най-близкия съседен остров или просто се оставят да бъдат погълнати от вечните прегръдки на океана.

На най-гъсто населения остров на Земята няма да срещнете недоволен и намръщен човек, нито пък ще се натъкнете на заключени врати.Всички са изключително задружни, познават се взаимно, живеят в разбирателство и знаят, че винаги могат да разчитат един на друг. Често се събират по съседски да играят настолни игри и карти, да гледат сериали или просто да хапнат и да поклюкарстват заедно. Учителят в местното училище определя учениците си като послушни и много добре възпитани деца.

Дано успеем поне малко да се поучим от жителите на най-населения остров в света и ежедневно да изкачваме не онези върхове на успеха, ненаситността, алчността и капитализма с примес на материализъм, а онзи, другия връх, върха на истинското щастие, даряващ от онези, най-ценните усмивки; усмивките, породени от чистата радост от дребните скъпоценни неща.

От друга страна пък е вероятно местните да са толкова доволни от животите си, защото островът е известен и с факта, че на него няма нито един комар и не са обезпокоявани от досадните гадинки. Знае ли човек къде може да се крие тайната на щастието?

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Четени

Коментирани